Иван Гранитски е роден на 24.12.1953 г. в София. Завършва журналистика в Софийски университет „Свети Климент Охридски“ (1979). Редактор и зам. главен редактор на вестник „Пулс” (1979 – 1985), зам. главен редактор на вестник „Литературен фронт” (1985 – 1991), главен редактор на списание „Черно и бяло” (1991 – 1992), директор на ИК „Христо Ботев” (1992 – 1995), Генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ) – (1995 – 1996).
Гранитски е създател на издателство „Захарий Стоянов” (1997), главен редактор на списание „Везни”, което излиза от 1996 г., и директор на издателство „Гео Милев“.
Автор е на 40 книги – поезия, литературна критика, изкуствознание и публицистика, детска литература, между които: „Поезия и поетическо самосъзнание” (1982), „Марксовата полемика” (1984), „Време и художествени идеи” (1987), „Отвъден щурец” (1997), „Подземията на съня” (1998), „Кораб от светлина” (1999), „Горящият храст” (2001), „Отломъци” (2001), „Храм” (2001), „Преди да дойде Здрача” (на български и на английски език, 2002), „Архипелагът на думите” (2002), „Лятото на чакалите” (2003), „Атлантида” (2003), „Литература и национална съдба” (2004), „Луди водят слепи” (2004), „Пазар на роби с бюста на Волтер” (2004), „Партийните Тартюфи“ (2004), „Гьонсуратлъците на прехода“ (2008), „Критически етюди“ (2008), „Ловци на метафори“ (2008), „Противоречивият човек“ (2009), „Великата национална душа“ (2009), „Ловци на образи“ (2009), „Архипелаг“ (2009), „Бездна” (2009), „Митове и тупурдии“ (2010), „Слепци с очи“ (2010), „Политически комедианти“ (2010), „Щерна” (2011), „Начала“ (2012), „Тринакия“ (2013), „Гео Милев и трагиката на националната съдба“ (2014), „Пристан“ (2014), „Устие“ (2015), „Образ и метафора“ (2016), „Знаци на прехода“ (2016), „Гласът на тишината“ (2016), „Стрелата на времето“ (2017), „Зазоряване“ (2018), „Атлантида“ (2018), “Клепоушко“ (2019), „Крипта“ (2019), „Залмоксис“ (2019), „Идеи, образи и символи“ (2020), „Омайниче и бръмбазъче“ (2020), „Баща на вечността“ (2020).
За Иван Гранитски са писали български авторитети като: акад. Антон Дончев, проф. Исак Паси, Николай Хайтов, Любомир Левчев, Евтим Евтимов, Дамян Дамянов, проф. Иван Маразов, Стефан Продев, проф. Борислав Стоев, Леон Даниел, Дончо Цончев, Петър Анастасов, проф. Чавдар Добрев, Панко Анчев, Атанас Наковски, Стефан Чирпанлиев, Атанас Радойнов, Георги Цанков, Боян Ангелов, Деньо Денев, Таньо Клисуров, Петър Велчев, Димитър Танев, Лиляна Стефанова и др.
Доктор е на философските науки. Член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН).
Известният български творец има издадени стихосбирки в Република Сърбия и Република Македония, както и преведени творби на руски, чешки и полски, сръбски, английски и немски езици.
Иван Гранитски е носител на следните награди:
o Награда на Съюза на българските писатели СБП;
o Национална награда „Гео Милев“
o Национална литературна награда „Иван Нивянин“
o Национална награда за цялостен принос „Христо Г. Данов“
o Национална награда „Иван Вазов“,
o Национална литературна награда „Тодор Влайков“
o Почетен знак „Стефан Стамболов“ за лидерски принос в духовността и др.
o Национална литературна награда „Нешо Бончев“
o Национална награда за политическа журналистика и публицистика „Георги Кирков – Майстора“
