Градска библиотека „Пеньо Пенев“ представя документалната изложба „Индустриалната сила на Димитровград“. Тя ни пренася назад във времето чрез книги, брошури и материали от периодичния печат, отразяващи историята на строителство на предприятия в града и израстването на Димитровград като крупен промишлен център.
Началото на развитието на индустрията се поставя още преди да бъде построен днешният град Димитровград и решаваща роля за него изиграва минното производство. През 1895 г. се поставя началото на въгледобива в региона в с. Кокарджа (Марийно). След първата световна война се създава и държавна мина „Марица“. В продължение на десетилетия изникват множество частни мини и миньорството става традиционна професия за района, който се превръща в промишлен център. Между двете световни войни в Маришкия каменовъглен са построени две топлоелектрически централи – ТЕЦ „Вулкан“ и ТЕЦ „Марица 1“. В село Раковски е открита Консервна фабрика и започва строителството на циментовия завод.
Съчетанието от природните дадености (въглища, вода от р. Марица, варовик) и подходящата инфраструктура, комбинирани с ентусиазма на възникналото бригадирско движение са главната причина за вземането на решение и за бързото изграждане на Димитровград. Индустриализацията се ускорява след 1947 г., когато в много кратки срокове се изграждат и са пуснати в експлоатация Азотно-торовия завод „Сталин” (по-късно Химически комбинат – Димитровград), ТЕЦ „Марица-3“ и Циментовия завод „Вулкан“, които по онова време са най-големите промишлени обекти в България. Във връзка със строителството на такива в цялата страна се създават и организациите „Минстрой“, „Енергоремонт“ и „Химремонтстрой“.
През 60-те г. се чувства остро недостига на работа за жените и затова се изграждат предприятия на леката промишленост. Фабрика „Тракия“ се ориентира към шивашката промишленост, включително и за износ, а през 70-те г. се утвърждава като предприятие за специално и работно облекло. Фабрика „Гергана“ произвежда трикотажни изделия, а фабрика „Пролет“ чанти. През 1976 г. започва строителството, а през 1979 г. е открит Комбинат за преработка на полиестерна коприна (КППК) – с амбицията да бъде един от най-модерните за времето си.
