Днес, 2-ри юни, отбелязваме Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. Тази година се навършват 144 години от гибелта на поета-революционер Христо Ботев.

Да си спомним…

,,Майце си“

,,Ти ли си мале, тъй жално пела,
ти ли си мен три годин клела,
та скитник хода злочестен азе,
и срещам това, що душа мрази?

Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?

Весел ма гледат мили другаре,
че с тях на едно и аз са смея,
но те не знааят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!

Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз люба и в какво вярвам-
мечти и мисли – от що страдая.

Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!

Много аз, мале, много мечтаях,
щастие, слава да видим двама,
сила усещах – що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!

Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана…

Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!“

,,Паркът е свеж и зелен,
пълен с деца като мен,
пълен с червени балони,
с люляци, с цъфнали клони.

Люлки, сестри с ветровете,
люлки, и мен понесете,
да литна високо в простора,
над къщи, дървета и хора.

Да пипна с ръчички небето,
за празника – Ден на детето,
на всички деца по Земята,
сърдечни привети да пратя! “

Леда Милева

Малки приятели, ние от Детски отдел отправяме четящо предизвикателство към Вас 

Предстои ни малко по-различно вълнуващо лято, което ни предоставя възможност да отделим повечко време над любимите книги 

Споделяме с вас модел на читателски дневник, в който да отбелязвате основните си впечатления от всяка книга. И разбира се да споделите с нас на имейл libdg@abv.bg. Кой ще прочете най-много книги това лято…?

Скъпи приятели,

щастливи сме да обявим победителите в онлайн конкурса „С книгите е весело – историите оживяват!“. Сред прекрасните рисунки на всички наши участници, с най-много гласове се отличиха:

I възрастова група:

Първо място – Ния-Софи Огнянова Гълъбова – 320 харесвания

Второ място – Кристиян Людмилов Стаменов – 187 харесвания

Трето място – Мелек Хасан Хамди – 142 харесвания

II възрастова група

Първо място – Ани Атанасова Гочева – 214 харесвания

Второ място – Константин Иванов Стоянов – 189 харесвания

Трето място – Ивет Емилова Едрева – 187 харесвания

Заповядайте да получите своите грамоти и награди!

Благодарим на Книжарница „Знание“, които се включиха с подарък – книжка.

Уважаеми читатели,

щастливи сме да обявим, че Библиотеката вече отвори врати за Вас!

На първо време ще можете да ползвате само Заемна за възрастни и Детска заемна при работно време 9-12:30 и 13:30-18:00 часа, без събота.
Ще бъдат спазвани всички противоепидемични мерки за работа в закрити пространства. За да бъдете допуснати е необходимо да имате лични предпазни средства (маски). На входа се извършва задължителна дезинфекция. Допускат се максимум 2-ма посетители едновременно, като се спазва социалната дистанция от 2 м. Времето за престой на един читател в залата е до 15 минути.

Очакваме Ви!

Всяка година на 7 май идваме на паметника в парк „Пеньо Пенев”, за да се поклоним пред светлата памет на духовната емблема на Димитровград – поета Пеньо Пенев.

МЕТЕОРЪТ

Светкавиците бият по върховете – там вият гнезда само орлите – врабците са в ниското – при ехото! Четирите поетични вулкана на България – Ботев, Яворов, Вапцаров и Пеньо Пенев, сякаш са венчани с трагичната орис на ловци на Светкавици. Усмихват ни се прискърбно от високите си селения, с четирите удивителни на другия гений на Отечеството – НАРОДЕ!!! Гледат ни сега и ни питат: Тачим ли духовните си първенци или ги одумваме? Как ще сричаме азбуката на Свободата без огнените песни на духовните си титани?
Знам, големите български поети са четени и преоткривани – и от користни стремежи, и дай Боже, от духовна потреба. Но Вярата и Надеждата са младите хора – гребете с пълни шепи от мъдростта на духовните ни исполини, от поезията на Пеньо… та нали точно нашият Пеньо Пенев непогрешимо усети днешния ни ден – ден за хлебоеди, за политически хамелеони и партийни страсти и боричкания. Това не е денят на България! Нейното утро, нейното утро сте Вие – потомците ни! Ако сте образовани, родолюбиви и смели, ако сте приели от сърце посланията на духовните ни отци. Само тогава Пеньо ще ни изповяда: „И добри ще са, майко хората… като тебе добри!”
Сърцето на Пеньо е като на всички обикновени хора. Не остана непожалено от дребничката хорска злоба, от злорадото съжаление – то позна предателството на приятеля по чаша. На рамото му сложи длан Кариериста и Малкия човек. Изпил горчилката до край – загубил битката с безсмисления Делник, той затръшна вратата под носа ни и се втурна там горе, към Високото. Свободен. Всеопрощаващ. И ни остави само написаното. А то ни намигва през прозореца на времето с вулканичните си пророчества!
И в тази пролетна привечер, заслушан в песента на вятъра, си мисля: „Колко пъти съм идвал до паметника ти под ръка със сина си. И дали Аз и Моите връстници ще можем да завещаем на децата си просто и сърдечно:
„Безсмъртно
нека остане
навеки
построеното
тук от мен!”

Петко Каневски