Градска библиотека "Пеньо Пенев"

Детските градини в Димитровград провеждат маратон на четенето от 2 до 23 април. Така те се включват в 14-ото издание на националната кампания, организирана от Националната библиотечно-информационна асоциация в партньорство с Асоциация „Българска книга“. Кампанията стартира паралелно със Седмицата на детската книга, началото на което всяка година е 2 април – рождената дата на един от най-обичаните автори на детски книги Ханс Кристиян Андерсен. По покана на димитровградската библиотека „Пеньо Пенев” в инициативата да четат приказки на децата се включват библиотекари, журналисти, родители и доброволци. Първи в маратона на четенето се включиха градините „Пролет“, „Радост“, „Роза“, „Слънце“ и др. Инициативата е подкрепена и от димитровградското читалище „Култура 2002”, което също организира четене на приказки пред малчуганите. Утре приказки ще четат и малчуганите от „Приказка“, които ще посетят детския отдел в библиотеката.

Големи мартеници посрещат читателите на градска библиотека „Пеньо Пенев” и посетителите на Историческия музей в Димитровград. Красивите традиционни български символи за здраве бяха поставени от библиотекарите.

Специално внимание бе отделено на дървото райска ябълка в лятната градина пред входа на сградата. То бе окичено грижливо с червено-белите мартеници, за да ражда повече плодове тази година. През миналата 2018 г. дървото изобилстваше от райски ябълки и се наложи специални грижи, за да не се прекършат клоните му.

Красивите големи мартеници са изработени от Социалното предприятие в Димитровград, уточни гл. библиотекар в Детския отдел Светла Билярска.

Книгата си „Публичният образ на Васил Левски. Медийни полемики и обществени дебати“ представи проф. Ивайло Христов в Димитровград снощи. Срещата с професора бе посрещната с голям интерес от димитровградчани, които препълниха читалнята на градска библиотека „Пеньо Пенев”. В залата гостуваха председателят на комисията по кулутра към ОбС Гроздан Грозев и ученици от клуба по журналистика в ПЕГ „Д-р Ив. Богоров”, който води литераторът Бистра Жекова.

Пред аудиторията авторът сподели, че личния му подтик да напише тази книга е факта, че прапрадядо му Тодор Дочев от ловешкото с. Сопот е бил съратник и съмишленик на Левски, който през 1871 г. основал и революционен комитет в селото. „Другото което ме провокира бяха въпросите защо точно Левски концентрира всебългарска почит и стои най-високо в националния исторически пантеон, а не други значими фигури като Ботев, Каравелов, Раковски, Стамболов. И защо всички политически идеологии без алтернативно приемат и припознават Левски за свой идеал, за разлика от останалите”, каза проф. Ивайло Христов.

В книгата си той описва как представата за Апостола на свободата се формира и променя през различните епохи и идеологии. „Звездата му на национален герой свети най-ярко, защото идеалът на Левски за свободна и просперираща България е идеал на 13-вековното ни съществуване. Той е образец на политически лидер, ненадминат и до ден днешен. В неговата личност поколенията виждат национален обединител, събрал мъдростта на българския народ в критичен момент. Левски е пример и за строителите на съвременна България, и за строителите на социализма и за тези, които в началото на 90-те години започнаха строителството на модерната демократична  държава, затова и името му се развява като знаме от всички партии, заяви професорът.

Това което го отличава като уникална личност е, че Левски е  надхвърлил възгледите на своето време. Неговите идеи за освобождението на България почиват на здрав реализъм – че свободата ще се извоюва не от външни сили, а само ако въстане целия български народ, и че за да се случи това са нужни пари. „Това е звучало за неговите съвременници като нещо космическо. В същото време той до края на живота си се е измъчвал как да съчетае своя идеализъм с оперативната революционна дейност и необходимостта да се пролива кръв. Това е личната му драма.”, коментира авторът. Той бе категоричен, че без Левски и делото му, животът на българските поколения щял да бъде по беден и хаотичен.

Професорът отговори на въпроси за предателството на Апостола, спорове за гроба на Левски, дискусиите за скелет № 95, липсата на ДНК експертиза, тежката съдба на неговото семейство и др. Гости на срещата заявиха, че българите все още на са дорасли за идеалите на Левски и нацията не достойна за него. „Политиката, публицистиката и споровете, които се водят с течение на времето показват, че ние като народ не сме отишли много по далече от Иречек по онова време, което е жалко. Достойнството на книгата „Публичният образ на Васил Левски. Медийни полемики и обществени дебати“е, че разкрива в течение на годините дебатът и в пресата, и сред политиците и сред самия народ за самия Левски”, заяви присъствалият на срещата бивш кмет на Димитровград Господин Георгиев.

По темата за публичния образ на Левски се изказаха още присъстващи залата,които определиха книгата и изнесените в нея факти като разтърсващи. Прочетен бе и откъс от книгата „Апостолът на свободата” на английската писателка Мерсия Макдермот. В края на срещата проф. Христов раздаде автогрефи на димитровградчани.

Пет нови финч роботи получи димитровградската библиотека „Пеньо Пенев” по проект „Generation Code” на фондация „Глобални библиотеки – България“ и посолството на САЩ у нас. Основната цел на проекта е да се стимулират младите хора и учениците да засилят интереса си към новите технологии и към програмирането. В изпълнение на проекта от днес библиотеката стартира безплатни обучения в град Меричлери за ученици от трети до шести клас включително, както и в село Крепост за ученици от ІІІ и ІV клас. Обучението ще продължи до края на месец март. Обученията ще завършат с тест и излъчване на участници за пролетен учебен лагер.

„Благодарение на настоящия проект ще успеем да достигнем до повече учащите се в по-малките населени места. Забавните срещи с Финч ще дадат възможност на децата не само да се докоснат до света на програмирането, а и да направят своите първи стъпки в развиване на дигитални умения”, коментираха от димитровградската библиотека. До момента ГБ „Пеньо Пенев” разполагаше с 5 роботчета Финч, чрез които сериозно популяризираше сред учениците възможностите им.