В чест на 75 годишнината на Димитровград, Градска библиотека „Пеньо Пенев“ откри юбилейна документална изложба за проф. д.ф.н. Панчо Русев, Почетен гражданин на Димитровград за изключителни постижения в областта на българската наука и култура. Изложбата, съставена от негови научни трудове, бележи 100 години от рождението на именития димитровградчанин, оставил след себе си множество философски изследвания, произведения и статии. Част от тях са публикувани в Австрия, Белгия, Испания , Индия, Русия, Турция и др. Издал е близо 20 книги, сред които избрани произведения в 10 тома през 2008 г.
Панчо Русев е учен, професор по философия. Роден е в село Раковски, днешен Димитровград през 1922 г. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“. Като научен сътрудник в Института по философия към БАН през 1963 и 1964 г. е специализирал в Хумболтовия университет в Берлин. През 1973 г. е стипендиант на фондация „Фридрих Еберт“ в университета „Албертина“ и в Хайделбергския университет – 1975 г. и 1980 г.
Научните му интереси са в областта на западноевропейската философия и философската мисъл в България. Ръководел е секцията по западноевропейската философия в Институт по философия. Изнасял е лекции в БАН, Технически университет – София, Благоевградския университет и университет „Дж. Неру“, Делхи, Индия. Член на Интернационалното Хегелово общество и на това за Диалектическа философия. Участвал е с доклади на световни философски конгреси и балкански форуми във Виена, Варна, Дюселдорф, Берлин, Москва, Брюксел, Лисабон, Хелзинки, Бремен, Анкара, Солун и др.
Проф. д.ф.н. Панчо Русев е първият уредник в Историческия музей в Димитровград, в периода от 1951 до 1959 г. Работил е и като учител в димитровградската гимназия. През 2012 г., по повод на своята 90 годишнина, той дари на родния си Димитровград личната си сбирка с академична литература от над 2000 тома, която се съхранява в Градска библиотека „Пеньо Пенев“.
Изложбата може да бъде разгледана до 20 септември 2021 г.
Книги
1968 – Теория на отражението в домарксовата философия.
1972 – Философия на разрухата.
1972 – Ницшеанството в България.
1979 – Човекът във философската антропология.
1984 – Философски схващания за човека в античността.
1988 – Антропологизмът в съвременната немска буржоазна философия.
1997 – Размисли на философско-политически теми.
1997 – Критика на нерасумната дейност.
1998 – Философски възгледи за човека през Новото време.
2002 – Криза на рационалността. Новаторстване във философията.
2002 – Човекът. Философско-психологически поглед.
2002 – Предателството.
2005 – По стръмнините на годините.
2005 – Мисли и творци.
2008 – Илюзорността.
2008 – Избрани произведения в 10 тома.
2011 – Философски произведения, публикувани на чужди езици.