Категория: Без категория

Градска библиотека „Пеньо Пенев“ бе домакин на творческа вечер с хасковския писател Хубен Стефанов и представяне на най-новата му поетична книга „Наблизо има светлина“. Премиерата се състоя на 12 май 2021 г. в Лятната читалня на библиотеката, където се събраха много приятели, творци и ценители на словото от Димитровград и Хасково. На всички гости авторът подари луксозното издание с най-новите си поетични творби, споделяйки, че най-ценното за него е „да създаваме духовни факти в града, около нас и във времето, което живеем”.

Стихосбирката бе представена от д.ф.н. Елена Алекова, която синтезира посланията на книгата „Наблизо има светлина” в три думи – парола, обещание, надежда.

„Стиховете на Хубен Стефанов нямат нужда от тълкуване. Важно е, че в тях има вяра, надежда и любов, а който има очи за тази триада има очи и за Светлината. Хубен Стефанов е постигнал вярата, докоснал надеждата, изпитал любовта провижда светлината – но не тварната, която всеки вижда и която може да стопли и разведри човека, да разпръсне предутринния мрак и да възвести тържественото начало на деня, а онази светлина, която идва от небето, която повдига човека, която разпръсква мрака в душата, която ще помогне на човека да се справи и ще го спаси”, подчерта в словото си за автора Алекова.

Лаконични, но дълбоки като светоусещане, стиховете на Хубен Стефанов сякаш провиждат в душата, носят своеобразен духовен заряд и провокират с въпроси за света, разума, душата, любовта, духа, надеждата и бъдещето.

„Нима е случайно това, което днес се случва с човека и с човечеството. Цялата тази обърканост, сбърконост. Кое е лъжа, кое е истина? Кой може със сигурност да каже? Подобни трусове в съзнанието и в душата на човека се случват единствено, когато светът „си сменя кожата”… Книги като „Наблизо има светлина” ни обнадеждават! В стихосбирката има стихове, които светят като светулки в мрака на непознаваемото. Те предвещават, че времето на Духа наближава. Време е да откриете кои сте, да разберете какво сте, да познаете истински себе си – и Хубен Стефанов откликва на тази подкана”, изтъкна в своя литературен анализ д.ф.н. Елена Алекова.

За усещането и чувствата породени от стиховете в книгата говориха творци като Мина Карагьозова, Ели Видева, Вили Ро, Мария Банева и др. За музикалното оформление се погрижи талантливия джазмен Димитър Русев-Мутата, а вечерта който както се разбра е и съученик на Хубен Стефанов. Проявата бе организирана съвместно от ГБ „Пеньо Пенев” и Сдружение за култура „Хасково 2015“.

Сърдечно благодарим на колегите от Общински драматичен театър „Апостол Карамитев” – Димитровград за приятната цветна изненада, която направиха на екипа на Градска библиотека „Пеньо Пенев” по повод 11 май – професионалния празник на библиотекарите!

 

Димитровградската библиотека отдава почит към своя патрон – поета Пеньо Пенев, с представяне на отбрани издания в навечерието на 91-ата годишнина от неговото рождение. Дните между 27 април и 7 май, които завинаги бележат трагичната загуба и рождението на Пеньо Пенев, отдаваме на неговото неповторимо творчество, с което огрява българската поезия и литература.

Специална витрина в Заемната за възрастни предлага на нашите читатели и гости да се потопят в света на Пеньо Пенев чрез най-новите издания с негови стихове, каквато е отпечатаната през 2020 г. от издателство „Захарий Стоянов” книга „Аз, глас и съвест на епохата”, с подбрани стихове на Пеньо Пенев и художествени произведения на неговия син – Владимир Пенев.

Представени са още книги за самия Пеньо Пенев от негови връстници, а също и  спомени, рецензии и анализи на писатели, които представят неговия талант, изгрял с устрема и мечтата за ново начало и преминал в непримирим дух. Заповядайте да се докоснете до литературното наследство, което поета остави на своите потомци.

Лятната читалня на Градска библиотека „Пеньо Пенев” грейна във Великденска украса. Пъстроцветните големи яйца бяха изработени с огромно желание от библиотекарите и деца от детските градини „Слънце“, „Приказка“, „Радост“ и „Пролет“ в Димитровград. Детските творби създават неповторим празничен дух в библиотеката и за нейните потребители в навечерието на предстоящия християнски празник Възкресение Христово и Великденските празници.

Открит урок по английски език проведоха днес седмокласници от димитровградското ОУ „Ал. Константинов” в Детския отдел на Градска библиотека „Пеньо Пенев”. По инициатива на учителите Красимира Маркова и Галина Жечева, учениците четоха книги на езика на Шекспир в последния ден от „Маратона на четенето”, който съвпада със Световния ден на книгата и авторското право.

Алековци показаха отлични познания по езика и показаха какво е щафетно четене на английска детска литература. След това те се запознаха отблизо с различните отдели и читални на библиотеката. В обособената тийн зона в Заемната за възрастни, младите читатели се научиха да откриват литература по легенда, като най-голям интерес сред тях предизвикаха историческите и криминални романи.

Всички седмокласници, които досега нямаха регистрация в библиотеката, имаха възможността да го направят напълно безплатно. Останалите техни съученици, редовни наши читатели, успяха също безплатно да подновят регистрацията си за настоящата година.

Библиотекарите запознаха учениците с всички услуги, които предлага най-голямото книжовно, информационно и просветно средище в община Димитровград. Една от онлайн възможностите е „Моята библиотека” на ГБ „Пеньо Пенев”, която създава удобство на читателите от домашния си компютър да си запазват предпочитани книги или да презаписват вече заети такива. Важно нещо, което учениците научиха е, че връщането на всяка заета литература трябва да става в определения срок от един месец, за да може своевременно да е на разположение на всички читатели.

Деветокласници от ПМГ „Иван Вазов” с класен ръководител Катя Атанасова гостуваха на Градска библиотека „Пеньо Пенев” днес. Повод за визитата бе днешния патронен празник на училището, инициативата „Маратон на четенето” и отбелязването на Световния ден на книгата и авторското право – 23 април.

При обиколката си учениците с интерес разгледаха редките и ценни издания на библиотеката и се запознаха с всички отдели на най-големия културно-информационен и просветен център в община Димитровград. Най-много време младите хора отделиха на зала „Снежана Янева” (читалня „Хуманитарни, точни и приложни науки”), която разполага с богат справочен фонд. В нея учениците се запознаха с интересни факти от енциклопедии и атласи, и попиваха знания от справочници и друга научна литература. Най-голям интерес сред деветокласниците предизвикаха книгите от областта на автомобилостроенето, архитектурата, физиката, географията на България и дестинации от цял свят.

23 април e символична дата за световната литература. На тази дата през 1616 г. са починали Сервантес, Шекспир и Инка Гарсиласо де ла Вега. Това е датата на раждане или смърт и на други изтъкнати автори като Морис Дрюон, Халдоур Лакснес, Владимир Набоков, Жозеп Пла и Мануел Валехо.

Това прави естествен избора на Генералната конференция на ЮНЕСКО при ООН да обяви 23 април за Световен ден на книгата и авторското право. За първи път се чества през 1995 г. С празнуването в целия свят, ЮНЕСКО се стреми да насърчава четенето, издателска дейност и защитата на е празнуван г.интелектуалната собственост чрез авторското право.

В този ден целия свят да отдава почит на книгите и авторите им, насърчавайки всички и по-специално младите хора, да открият удоволствието от четенето и да зачетат приноса на тези, които допринасят за социално-културния прогрес на човечеството.

На днешния ден се навършват 145 години от избухването на Априлското въстание. На 20 април 1876 г. българите в Османската империя се вдигат на въоръжено въстание, преждевременно в Копривщица. То е организирано от Гюргевския революционен комитет и представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение.

Една от ценните и редки книги притежание на Градска библиотека „Пеньо Пенев” в Димитровград е първото издание на „История на Априлското въстание” от Димитъръ Т. Страшимировъ. Двутомното издание датира от 1907 г. и заглавната му страница е посочено, че е „Издание и собственостъ на Пловдивската Окръжна Постоянна Комисия”.

Вера Петрова Мутафчиева е български историк, специалист по османистика и социално-икономическа история на България по време на Османската империя, академик на БАН (2004), доктор на историческите науки (1978), ст.н.с. I ст. (1980), с десетки научни публикации в България и чужбина. От 1961 г. публикува художествена проза – романи, повести, есета с историческа и съвременна тематика. Историческите ѝ романи са многократно преиздавани в България, преведени са на над 10 езика и са удостоени с множество български и международни награди. Автор е на сценария на най-гледания български филм „Хан Аспарух“ (1981). Носител е на орден „Стара планина“ първа степен (1999).

Вера Мутафчиева е родена на 28 март 1929 г. в София в семейството на акад. Петър Мутафчиев (1883 – 1943) – историк медиевист и византолог и Надежда Трифонова. Нейният брат проф. Боян Мутафчиев е физикохимик във Франция.

През 1951 г. Вера Мутафчиева завършва история в Софийския държавен университет. Асистент е в Ориенталския отдел на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1950 – 1955), както и аспирант и научен сътрудник в институтите на БАН за литература (1980 – 1991), по демография (1991 – 1992) и по история (1992 – 1993). Доктор е на историческите науки от 1978 г. Основател и директор на Центъра за древни езици и култури към Комитета за култура (1978 – 1980). Директор на Българския изследователски институт в Австрия (1980 – 1982).

Вера Мутафчиева е заместник-председател на БАН (1993 – 1996), председател на Агенцията за българите в чужбина (1997 – 1998), създава и ръководи Издателския съвет към Националния дарителски фонд „13 века България“ (1998 – 2009) и е член на Управителния съвет на Фонда (1997 – 2005).

Член е на Съюза на българските писатели (СБП) (януари 1968 – 1994) и секретар на секцията по белетристика (1982 – 1986). Член-учредител на Сдружението на българските писатели (1994).

Носител е на редица национални и международни награди и отличия. Автор е на над 35 белетристични книги, издадени в многобройни тиражи, като някои са преведени на 12 езика. Починала на 9 юни 2009 г.

 

Библиография

„Летопис на смутното време“ (1965 – 1966)

„Случаят Джем“ (1967)

„Последните Шишмановци“ (1969)

„Процесът 1873“ (1972)

„Рицарят“ (1970)

„Белот на две ръце“ (1973)

„Повест с двойно дъно“ (1974)

„Книга за Софроний“ (1978)

дилогията „Алкивиад Малки“ (1975) и „Алкивиад Велики“ (1976)

„Образ невъзможен. Младостта на Раковски“ (1983)

„Предречено от Пагане“ (1980)

„Бомбите“ (1985)

„Съединението прави силата“ (1985)

„Аз, Анна Комнина“ (1991)

Сборници с есета:

„И Клио е муза“ (1969)

„Белия свят“ (1987)

„Реакции“ (1995)

„И страшно е, майко, и весело“ (1997)

„Нека се сбогуваме с XX век“ (1998)

„Навиканите Балкани“ (2001)

„Засега“ (2008)

Мемоари:

„Разгадавайки баща си“ (1997)

„Семейна сага“ (2000)

„Бивалици“, кн. 1,2,3 (2000, 2001, 2003)

„Не/Бивалици“ (2005)

„Душа в душата” (спомени за Вера Мутафчиева) от Божана Апостолова.