Градска библиотека "Пеньо Пенев"

Творческата среща „Пътеки към душата на България” с родолюбивата българка, поетеса и актриса Тоня Борисова се състоя в Градска библиотека „Пеньо Пенев” в Националната библиотечна седмица. Срещата бе организирана и по повод 70 годишния юбилей на Тоня Борисова и навършени 55 години на сцената. Именитата димитровградчанка представи свои авторски книги и направи премиера на трилогията „Спомени за един изгубен свят”, писана от нея в съавторство с 98-годишния ѝ баща Кръстьо Рибаров, участник в бригадирското движение на Димитровград, и илюстрирана от нейната дъщеря – художника Сълзица Борисова. Преди трилогията, триото има издаден и сборник с хумористични разкази „Нашенски зевзеци”.

Тоня Борисова сърдечно и прочувствено говори за Димитровград, където нейните родители, носители на златни отличия на труда, се срещат и създават свой дом; за любовта и българските традиции в семейството, които се предават в нейния род от поколения; за силата на фолклора и единството, които могат да ни съхранят като нация; за възпитанието на младите в родолюбие и патриотизъм и в общочовешките изконни ценности; за силата на българския дух и тайните на българската шевица. Именно такива са и посланията на автобиографичната трилогия на семейството. Първата книга от нея – „Място под слънцето”, проследява трудния, криволичещ път на автора Кръстьо Рибаров. Разказът му започва от сламената колиба в карнобатското село Терзийско, преминава през чиракуването му като шивач в Стралджа, Карнобат и Ямбол; участието в Националните бригади за строителство на жп линия Перник-Волуяк и Димитровград.

Втората книга „Димитровград – Израстване” е изцяло посветена на живота и работата на Кръстьо Рибаров в Града край Марица в младежката бригада „Млада гвардия”. В нея той разказва за годините си като курсист във Фабрично-заводската школа; участник в изграждането, монтажа и експлоатацията на Химкомбината; за специализирането в химически предприятия в Сибир и израстването му като химик и гражданин, като отговорен и загрижен за хората ръководител. Книгата всъщност е биография на цяло едно забележително поколение и история на Димитровград, разказана емоционално, със сълзи и усмивки, с обич и преклонение пред невероятните хора, вградили сърцата и душите си в темелите на младежкия Димитровград. Заслуга за издаването на втория том имат 17 димитровградчани, сред които кмета на града г-н Иво Димов, които като спомоществуватели помагат за нейното издаване. „Тяхното съпричастие показа силата на единението в името на съграждането, опазването на духовните ценности и паметта за корените”, сподели Тоня Борисова, изказвайки огромна благодарност към всички тях.

Третата книга – „Дето си ти – там съм и аз” е продължение на историята за израстването на синеблузото поколение, доказало с труда и професионализма си, че със сътворение, отговорност и младежки устрем се сбъдват всички мечти. Сред това поколение са и нейните родители Станка и Кръстьо Рибарови. Книгата вече е готова и ще се подготвя за печат. Трилогията „Спомени за един изгубен свят” очарова и вдъхновява с оптимизма на авторите, а интересното е, че всички събития и личности в нея и в сборника „Нашенски зевзеци” са действителни, ярко и живо съхранени в паметта на автора и доайен Кръстьо Рибаров.

На срещата Тоня Борисова представи своята поетична книга „Път от светлина в безкрая”, посветена на нейната голяма любов към съпруга й Александър Борисов, както и преиздаваната вече 7 пъти детска книжка „Приказка за Доброто” с рисунки за оцветяване, автор на които е нейната дъщеря Сълзица Борисова. Авторката и премиерата на книгите в библиотеката уважиха нейни приятели и спомоществуватели, а на всички гости Тоня Борисова раздаде автографи със завета да пазят и съхраняват българското.

Истинската история на книгата на Радой Ралин „Люти чушки” бе разказана от неговия син Кин Стоянов в Градска библиотека „Пеньо Пенев” – Димитровград. Журналистът и писател гостува в рамките на Националната библиотечна седмица, навръх празничния 11 май. Пред ценители на таланта на Ралин, синът сподели любопитни истории за живота и творчеството на неповторимия сатирик, от чието рождение се навърши столетие на 23 април тази година.

Книгата „Люти чушки” е издадена през 1968 г., но изтеглена от книжарниците преди да се продаде целия тираж. От това първо издание все пак са продадени около 6-7 хиляди броя, но днес то е антикварна рядкост. През 1983 и 1990 години в Париж „Люти чушки” се преиздава.  Книгата включва известни епиграми по актуални теми. Някои са преиначени и измислени от самия Ралин и представляват остра сатира към непоклатимата тогавашна власт.

Кин Стоянов припомни, че преди първото издание на „чушките”, Ралин издава две книжки с епиграми и сатирични стихотворения, които също са покосени от цензурата, спрени и инкриминирани. В голямата си част сборника с народни епиграми „Люти чушки” е изваден от томовете с народни умотворения, които Петко Р. Славейков събира през целия си живот. По този начин Ралин решава да покаже, че сатирата към властта се създава от народа.

Карикатурите в „Люти чушки” са на Борис Димовски и точно една от тях става причина да се забрани книгата. Недоброжелатели угоднически успяват да внушат, че опашката на нарисуваното от художника прасе е всъщност подписа на тогавашния държавен ръководител Тодор Живков. Книгата е подложена на унищожителна критика, вестник „Литературен фронт” публикува тежка статия на Богомил Райнов, и реакцията не закъснява.  Сатирикът е реабилитиран след 6 години. Той бе пословичен в отказа си да получава незаслужено отличия и винаги е бил на страната на народа.

Кин Стоянов разказа и за други опити на представители на тоталитарния режим да възпрат таланта на големия български сатирик. „Не посмяха да изселят семейството ни, но баща ми бе посъветван да си вземе няколкомесечен „творчески” отпуск извън София. Властта не се страхуваше, но се съобразяваше с Радой Ралин”, призна синът му. На срещата Кин Стоянов сподели, че все още не е заснет написания от баща му сценарий за филм за Васил Левски и разказа още много лични и забавни истории, свързан с неговия баща.

С тържествен водосвет екипът на Градска библиотека „Пеньо Пенев” – Димитровград отбеляза професионалният празник на библиотекаря и Ден на светите братя равноапостоли Св. Св. Кирил и Методий – 11 май. Архиерейският наместник отец Георги Тодев освети с китка здравец и светена вода всички зали на библиотеката. Пожелания за здраве, много успехи и вдъхновение, отправи към всички колеги директора на библиотеката г-жа Валентина Терзиева.

Среща-разговор с писателя и публицист Продрум Димов се състоя в Градска библиотека „Пеньо Пенев” – Димитровград на 9 май 2022 г. Авторът на над 80 произведения представи пред приятели и гости второто, допълнено издание на книгата си „За него, живота“, посветена на поета Никола Вапцаров. Творческата вечер започна с рецитал на стихотворенията „Писмо” и „Вяра” в изпълнение на децата Ивайло Кънев и Теодора Генчева от Народно читалище „Н. Й. Вапцаров 1895” от димитровградския квартал Черноконево. В залата прозвуча и песента „Пролет моя” по стихове на големия български поет. След емоционалното начало на вечерта, библиотекаря Мария Митева представи писателя Продрум Димов и рецензия за книгата му.  

Никола Вапцаров е забележителен човек и творец, който чрез своята поезия се бореше не само за национална свобода, но най-вече за социална справедливост. Безспорният му талант, в съчетание с неговата философия и човешка същност, го нарежда сред гениалните български поети, за които неспирно трябва да се говори, особено в днешното бездуховно време, подчерта Продрум Димов.

В искрен и пространен разговор с публиката, авторът разказа за личната си среща още като ученик с майката на Вапцаров – Елена, в родната къща на поета. Тя и съпругата му Бойка са двете жени, които го окрилят като поет и дават простор на неговия талант, заяви авторът. В книгата си той споделя своите съпреживявания, докосвайки се до света на Вапцаров и изследванията си върху живота и творчеството на поета. Продрум Димов разказа и изложи факти за това как българските власти са нарочили Вапцаров за враг, за скалъпения процес срещу него и за позорната присъда срещу човека и таланта. Той подчерта важната роля на Елисавета Багряна, която на съдебното дело е говорила в негова защита, опровергавайки категорично твърденията за вина от нейна страна.           

Паметта за поети като Никола Вапцаров и Пеньо Пенев трябва да е жива, за да знае днешното поколение истината и да следва техните завети за национално единение и съпротива срещу неправдата и социалното подтисничество, сподели още Продрум Димов. В края на срещата авторът получи подаръци от Градска библиотека „Пеньо Пенев” и раздаде множество автографи на свои почитатели.