Градска библиотека „Пеньо Пенев” в Димитровград бе удостоена с приза „Библиотека на годината 2017” за първи път в 65-годишната си история. Отличието бе връчено дни преди Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост 24 май от Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА), която номинира главният библиотекар Валентина Терзиева за наградата „Библиотекар на годината”. Тези две отличия не само откроиха библиотеката в Димитровград сред най-добрите в страната, но дадоха висока оценка за работата на просветната институция през последната година. С какво се откроява димитровградската библотека и кое я прави значима в обществения живот в общината, разговаряме с нейния директор Петко Каневски и гл.библиотекар Валентина Терзиева:
-Г-н Каневски, изненада ли ви наградата „Библиотека на годината 2017”?
-В определен смисъл, да, защото в цялостната палитра от библиотеки в България съществуват 28 регионални, над 40 университетски, 16 общински, а със софийските, броят им набъбва до 100. Отделно са 3000 читалищни библиотеки. От гледна точка на финансовия ресурс и на кадровото обезпечаване с хората, които работят в градска библиотека „Пеньо Пенев”, това е доста високо постижение. Ние имаме 10 оперативни работници и обслужващ персонал плюс директор и счетоводител. От друга страна, наградата бе очаквана, защото изминалата година беше изключително успешна за библиотеката и наситена с над 60 събития. Анализът ни показа, че 2017 г. е най-плодотворната като деятелност и то в различни измерения, не само за основната библиотечна дейност. Благодарение на инициативността и креативността на главните ни библиотекари Светла Билярска и Валентина Терзиева, и с усилията на целия колектив, осъществихме много иновативни прояви.
-Бихте ли откроили някои от тях?
-Ще започна с участието ни в проекта „Повишаване на обучителния капацитет на мениджъри и служители в общинските библиотеки” по програма „Еразъм +”. Това позволи да почерпим опит от библиотеките в Испания и Финландия, а участието ни в обучението допринесе за издигането на международния авторитет на българските библиотеки и библиотекари. Създадените добри професионални отношения с директорката на библиотеката в Порнайнен, Финландия, доведоха до нейното гостуване в димитровградската библиотека и съвместното ни кандидатстване за финансиране по друг проект.
През 2017 г. реализиране екопроекта „Сподели моята зелена библиотека”, финансиран от Фондация „Глобални библиотеки-България”. Проведохме 5 мащабни изложби на различна тематика, като най-значимата беше „Калейдоскоп на времето” – посветена на 70 годишнината на Димитровград с ценни източници от фонда на библиотеката, проследяващи основаването и развитието на града от бригадирското движение до наши дни. Участвахме в инициативи на ББИА като традиционната работа с училища и детски градини по повод Маратона на четенето, специална програма за Националната библиотечна седмица.
Организирахме над 26 обучения с роботите Финч по време на Седмицата на програмирането. Съвместно със Софтуерния университет – София се организира двумесечен безплатен курс по „Основи на програмирането”, който беше полезен за над 50 димитровградчани за старт в кариерата или преквалификация. Имаме дори действащ детски клуб по начално програмиране.
Въведохме нови услуги и инициативи за насърчаване на четенето и посещенията в библиотеката сред всички възрастови групи. Въведохме новата услуга „Моята библиотека”, която позволява онлайн заявки за литература и презаписване на вече заетата литература. Изработихме нов, съвременен и динамичен сайт на библиотеката, който ежедневно се поддържа. Проведохме мащабна дарителска кампания за набиране на православна литература, благодарение на която библиотеката придоби над 240 ценни издания.
Отделно проведохме семинар по библиотечно дело за библиотекарите на читалищата в общината; 3 курса по компютърна грамотност за начинаещи; 2 шахматни турнира с участието на международни гросмайстори; над 15 срещи с автори и премиери на книги, дискусии, беседи, прожекции на филми; обособихме редица тематични кътове с литература по повод празници и годишнини на видни български личности. Аранжирахме с помощта на скулптора Гроздан Грозев иновативни арт-инсталации – „Трон на читателя“ и „Еко елха“ от рециклирани материали. Реализирахме проекти към децата и техните родители като „Семейна Коледна работилница и „Приказен час”, част от лятната ни програма за деца между 2 и 12 години. Участвахме и в националното обсъждане за визията и бъдещето на библиотеките, инициирано от ИФЛА през октомври 2017 г. в София.
-Освен на високите критерии за присъждането й, на какво още отдавате тази награда?
-На стратегията и философията, която изграждаме през последните години. Да има колектив, екип от личности, с ясни цели, посоки, пътища, енергия, желание и дух. Когато се създаде една такава сплав и се върви в една посока – успехите, резултатите, позитивното, доброто – е неизбежно. Това не става за ден и два, не става и за година понякога, а се иска време да отлежи. В цялата тази амалгама винаги е имало една битка между старото и новото, в която винаги съм подкрепял младите хора. Защото е важно да градиш върху традиция, но същевременно няма как да стоим в миналия век, ако искаме да сме нужни. Не да изтръгнеш дървото с корените, когато си тръгваш, а да го отгледаш, да даде плодове, и второ, и трето, и пето да засадиш, да направиш пътека, диря, бразда, след себе си.
-Г-жо Терзиева, как приемате номинацията си за „Библиотекар на годината”?
-Много съм щастлива и се чувствам удовлетворена. И това че не спечелих наградата, по никакъв начин не може да помрачи радостта и ентусиазма ми. С наградата на библиотеката моята работа е оценена. Много висока топка е номинацията „Библиотекар на годината”, както знаете пет библиотекари бяхме предложени за наградата от страната. Освен голяма чест, тя е и голяма отговорност. Факт е, че много от работните ми дни са свършвали далеч след края на работното време на библиотеката, но аз не го казвам като оплакване, а напротив. Имала съм възможност да реализирам идеите си и за мен това е най-удовлетворяващото нещо. Трябва ни още някой ден да осъзнаем напълно какво хубаво ни се случи с тази награда и номинация, да си отдъхнем, да си кажем заслужаваше си целия труд, и да продължим в същия дух напред. Вече имаме планове за есента, сега подготвяме и лятната програма.
-През последните години превърнахте в традиция създаването на арт инсталации, които красят лятната читалня на библиотеката. То не беше приказното дърво със златната ябълка, хвърчило-пеперуда, екоелхи, трон от книги и т.н. Това какво трябва да ни говори?
-Това показва един отворен мениджмънт на библиотеката. Ако е вярна поговорката, че рибата се вмирисва откъм главата, то обратното също е валидно – че когато една институция жъне успех, то е благодарение на добрия мениджмънт и на нейния директор. Целият екип на библиотеката сме свободни и се чувстваме подкрепени да отидем при директора с всяка идея, и да знаем, че той ще ни подкрепи, ще ни позволи да опитаме и ще можем да почерпим неговия опит и мъдрост. Идеите се раждат, когато те вдъхновяват, а голяма част от идеите са негови.
-Какво е бъдещето на библиотеките?
-Те са в търсене на своето ново място, но винаги ще останат пазители на книжовността. Библиотеката се трансформира. Тя вече не е само място за заемане на книги. Социалните процеси, които протичат в света – глобализация, цифровизация, комуникации, в последните години промениха мисленето и търсенето на хората, нуждите на нашите потребители. Във Финландия например, където през повечето време е студено, хората са превърнали основно библиотеките в място за общуване и творчество. Бихме ги оприличили на нашите читалища – има библиотеки със сцени, където да се изявяват в театър, музика, пеене и др. Творчески ателиета оборудвани с инструменти като стругове, шевни машини, за дърворезба, за картички и т.н. Някои дори заемат такива за дома временно. Тяхното мислене е защо да трупам вещи, които ще ползвам веднъж или два пъти в годината, и на които ще трябва да им търся място, когато ги има в библиотеката. За нас, българите, подобно мислене е все още непонятно.
-Масовото въвеждане на компютри в библиотеките ли отключи този процес на трансформация? Помним националната кампания на „Глобални библиотеки” от 2010 г.
-Да, промяната в обществените библиотеки тръгна именно от онзи момент. До тогава имаше едно т.нар. морално остаряване. В света беше навлязла компютъризацията, а библиотеките не можеха да предложат нищо ново. Към онзи момент ние имахме два служебни компютъра, които бяха стари и бавни. Благодарение на тази програма тогава успяхме да се модернизираме и да предлагаме нови услуги – обучителни курсове, проверяване на здравен и пенсионно-осигурителен статус, писане на CV, регистриране на електронна поща, сърфиране из интернет и др. При преброяването например много хора дойдоха оттук да се пуснат електронните бланки през компютрите. Тази година пуснахме и сайта Уча.се по желание на най-малките ни читатели.
-Наскоро разбрахме за услугата, която позволява ви на ученици и кандидат-студенти да се подготвят в библиотеката?
-Нашата помощ като информационни работници е именно тази. До този момент сме практикували по предварителна заявка на преподавателите по дадена тема, подготвяме материали и когато сме готови, учениците идват и ги ползват. Така успяваме да вкарваме учениците в библиотеката, където виждат с какъв голям фонд разполагаме, те черпят знания от достоверни източници, а не от интернет, а често сме завършвали с открити уроци, което е прекрасна практика. Миналата година организирахме беседа на Техническия университет – Габрово с кандидат-студенти от града, гостуваха ни от Американското посолство с двудневно обучение за средношколци, които искат да учат в САЩ, и др. Библиотеката е своеобразен мост между образователните институции, учениците и гражданите.
-Осъзнава ли обществото обаче новите възможностите на библиотеките, или по-скоро ги подценява?
-Да, подценени са, защото както казах библиотеките търсят своето място. Самите ние, библиотекарите, сме в процес на трансформиране на нашето мислене за това какво може да бъде библиотеката и накъде да се развива в бъдещето. Затова стартирахме проучвания и срещи с пенсионери, тийнейдъжри, образователни институции, как може ние да се позиционираме и да отговорим на техните потребности. Библиотеката има неограничени възможности, но трябва да знаем как да ги канализираме и в каква посока. Ние призоваваме хората да даряват литература, особено завършилите студенти, които имат учебници или друга научна литература, защото тя е много скъпа. Така те ще помогнат на следващото поколение специалисти – лекари, инженери, архитекти и др., които завършват с нашите информационни ресурси, ползвайки базата ни.
-Библиотеката пази целия периодичен печат на Димитровград, в който е събрана историята на града. Кога ще дойде времето да четем дигитално някогашните вестници „Сталинец”, „Димитровградска правда”, „Ориент експрес”, „Тракия”?
-Мечтата ни е целия този безкрайно ценен архив на библиотеката да се дигитализира и да се разглежда по този начин. Тази техника е много скъпа и единствено с финансиране чрез европейски проекти може да се закупи или от дарители от чужбина. Но за съжаление почти няма проекти пряко за закупуване на техника и оборудване за библиотеките. Или ако има те са за много малки суми, които въобще не могат да покрият подобен разход. Училищата имат и проекти, и бюджети, гарантирани от държавата. Дори за читалищата има повече отворени програми, отколкото за библиотеките. Ние се принуждаваме да заделяме минимални средства, да обновим поне един компютър в детския отдел, защото техниката се амортизира. Ние трябва да се развиваме едновременно и на едно ниво с образователните институции. Но тъжния факт е, че библиотеките са оставени на най-заден план. Затова настояваме за решение на национално ниво на този проблем, защото ако законодателната и изпълнителна власт не направят необходимото, и чудеса да правим, библиотеките ще изостават в своето развитие.
-Това ли е ключовия проблем, пред който са изправени библиотеките?
-Има разработен, утвърден и публикуван стандарт за библиотеките в България, който е нещо чудесно като теория, но няма стойност, още повече финансова. В стандарта финансирането е спрямо населението, което обслужва една библиотека в една община. Като изчислихме по стандарта, на нас за нови книги се полагат на година по 35 000 лв., които трябва да дойдат от републиканския бюджет. До ден днешен чакаме този стандарт да бъда публикуван в Държавен вестник, узаконен от Министерство на финансите и да му се даде зелена улица. В момента няма критерий по който държавата да отпуска на библиотеките целеви средства за книги или за оборудване. Благодарение на подкрепата на Община Димитровград и на кмета Иво Димов, Градска библиотека „Пеньо Пенев” всяка година успява да закупува нова литература. Базата ни е прекрасна, работим в комфортна среда в сравнение с колегите ни от съседни градове, а и не само. И всичко това благодарение на общината, на чиято издръжка сме. В същото време държавните библиотеки имат двойно по голям щат и бюджет от нас. Ако имаше стандарт той би сложи ясни рамки и критерии, които библиотеките да покриват и от които да зависи както качеството им на работа, така и финансирането им. Всички успешни библиотеки в Европа, една част от които и ние видяхме чрез проекта по програма „Еразъм +”, са резултат на ясно изразена държавна политика на подкрепа. Фактът, че от всички европейски държави, България е с най-високо ДДС на книгите от 20 %, говори сам по себе си.
-В навечерието на 24 май, какво е вашето послание към всички пазители на българската книжовност?
-Красотата на празника на буквите и на Светите равноапостоли Кирил и Методий се състои в това, че България е сред уникалните държави, която има три азбуки – глаголическата, тракийската и кирилицата, на която днес пишем, четем и се радваме. Всеки един народ би продънил небето да се гордее с това. Защото в храма на знанието и на книжовността, стои словото. Всички наши колеги и служители заслужават поклон затова, че десетилетия наред дават своя всеотдаен ентусиазъм, труд, професионализъм, познание и учтивост, към нашите съграждани и гости. Ще завърша с библейското послание: „И Словото стана плът и живя между нас. Бог твори със Слово и нищо без Него не може да стане!”.