АВТОР НА СЕДМИЦАТА: Вера Мутафчиева

Социални мрежи

Вера Петрова Мутафчиева е български историк, специалист по османистика и социално-икономическа история на България по време на Османската империя, академик на БАН (2004), доктор на историческите науки (1978), ст.н.с. I ст. (1980), с десетки научни публикации в България и чужбина. От 1961 г. публикува художествена проза – романи, повести, есета с историческа и съвременна тематика. Историческите ѝ романи са многократно преиздавани в България, преведени са на над 10 езика и са удостоени с множество български и международни награди. Автор е на сценария на най-гледания български филм „Хан Аспарух“ (1981). Носител е на орден „Стара планина“ първа степен (1999).

Вера Мутафчиева е родена на 28 март 1929 г. в София в семейството на акад. Петър Мутафчиев (1883 – 1943) – историк медиевист и византолог и Надежда Трифонова. Нейният брат проф. Боян Мутафчиев е физикохимик във Франция.

През 1951 г. Вера Мутафчиева завършва история в Софийския държавен университет. Асистент е в Ориенталския отдел на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1950 – 1955), както и аспирант и научен сътрудник в институтите на БАН за литература (1980 – 1991), по демография (1991 – 1992) и по история (1992 – 1993). Доктор е на историческите науки от 1978 г. Основател и директор на Центъра за древни езици и култури към Комитета за култура (1978 – 1980). Директор на Българския изследователски институт в Австрия (1980 – 1982).

Вера Мутафчиева е заместник-председател на БАН (1993 – 1996), председател на Агенцията за българите в чужбина (1997 – 1998), създава и ръководи Издателския съвет към Националния дарителски фонд „13 века България“ (1998 – 2009) и е член на Управителния съвет на Фонда (1997 – 2005).

Член е на Съюза на българските писатели (СБП) (януари 1968 – 1994) и секретар на секцията по белетристика (1982 – 1986). Член-учредител на Сдружението на българските писатели (1994).

Носител е на редица национални и международни награди и отличия. Автор е на над 35 белетристични книги, издадени в многобройни тиражи, като някои са преведени на 12 езика. Починала на 9 юни 2009 г.

 

Библиография

„Летопис на смутното време“ (1965 – 1966)

„Случаят Джем“ (1967)

„Последните Шишмановци“ (1969)

„Процесът 1873“ (1972)

„Рицарят“ (1970)

„Белот на две ръце“ (1973)

„Повест с двойно дъно“ (1974)

„Книга за Софроний“ (1978)

дилогията „Алкивиад Малки“ (1975) и „Алкивиад Велики“ (1976)

„Образ невъзможен. Младостта на Раковски“ (1983)

„Предречено от Пагане“ (1980)

„Бомбите“ (1985)

„Съединението прави силата“ (1985)

„Аз, Анна Комнина“ (1991)

Сборници с есета:

„И Клио е муза“ (1969)

„Белия свят“ (1987)

„Реакции“ (1995)

„И страшно е, майко, и весело“ (1997)

„Нека се сбогуваме с XX век“ (1998)

„Навиканите Балкани“ (2001)

„Засега“ (2008)

Мемоари:

„Разгадавайки баща си“ (1997)

„Семейна сага“ (2000)

„Бивалици“, кн. 1,2,3 (2000, 2001, 2003)

„Не/Бивалици“ (2005)

„Душа в душата” (спомени за Вера Мутафчиева) от Божана Апостолова.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.