Източник: http://dgnews.eu/
Книгата си „Публичният образ на Васил Левски. Медийни полемики и обществени дебати“ представи проф. Ивайло Христов в Димитровград снощи. Срещата с професора бе посрещната с голям интерес от димитровградчани, които препълниха читалнята на градска библиотека „Пеньо Пенев”. В залата гостуваха председателят на комисията по кулутра към ОбС Гроздан Грозев и ученици от клуба по журналистика в ПЕГ „Д-р Ив. Богоров”, който води литераторът Бистра Жекова.
Пред аудиторията авторът сподели, че личния му подтик да напише тази книга е факта, че прапрадядо му Тодор Дочев от ловешкото с. Сопот е бил съратник и съмишленик на Левски, който през 1871 г. основал и революционен комитет в селото. „Другото което ме провокира бяха въпросите защо точно Левски концентрира всебългарска почит и стои най-високо в националния исторически пантеон, а не други значими фигури като Ботев, Каравелов, Раковски, Стамболов. И защо всички политически идеологии без алтернативно приемат и припознават Левски за свой идеал, за разлика от останалите”, каза проф. Ивайло Христов.
В книгата си той описва как представата за Апостола на свободата се формира и променя през различните епохи и идеологии. „Звездата му на национален герой свети най-ярко, защото идеалът на Левски за свободна и просперираща България е идеал на 13-вековното ни съществуване. Той е образец на политически лидер, ненадминат и до ден днешен. В неговата личност поколенията виждат национален обединител, събрал мъдростта на българския народ в критичен момент. Левски е пример и за строителите на съвременна България, и за строителите на социализма и за тези, които в началото на 90-те години започнаха строителството на модерната демократична държава, затова и името му се развява като знаме от всички партии, заяви професорът.
Това което го отличава като уникална личност е, че Левски е надхвърлил възгледите на своето време. Неговите идеи за освобождението на България почиват на здрав реализъм – че свободата ще се извоюва не от външни сили, а само ако въстане целия български народ, и че за да се случи това са нужни пари. „Това е звучало за неговите съвременници като нещо космическо. В същото време той до края на живота си се е измъчвал как да съчетае своя идеализъм с оперативната революционна дейност и необходимостта да се пролива кръв. Това е личната му драма.”, коментира авторът. Той бе категоричен, че без Левски и делото му, животът на българските поколения щял да бъде по беден и хаотичен.
Професорът отговори на въпроси за предателството на Апостола, спорове за гроба на Левски, дискусиите за скелет № 95, липсата на ДНК експертиза, тежката съдба на неговото семейство и др. Гости на срещата заявиха, че българите все още на са дорасли за идеалите на Левски и нацията не достойна за него. „Политиката, публицистиката и споровете, които се водят с течение на времето показват, че ние като народ не сме отишли много по далече от Иречек по онова време, което е жалко. Достойнството на книгата „Публичният образ на Васил Левски. Медийни полемики и обществени дебати“е, че разкрива в течение на годините дебатът и в пресата, и сред политиците и сред самия народ за самия Левски”, заяви присъствалият на срещата бивш кмет на Димитровград Господин Георгиев.
По темата за публичния образ на Левски се изказаха още присъстващи залата,които определиха книгата и изнесените в нея факти като разтърсващи. Прочетен бе и откъс от книгата „Апостолът на свободата” на английската писателка Мерсия Макдермот. В края на срещата проф. Христов раздаде автогрефи на димитровградчани.