Уважаеми читатели, поради неотложен ангажимент на автора, срещата с акад. Антон Дончев, обявена за 9 ноември се отлага за по-късна дата.

Обичате ли да плетете?
Ако отговорът ви е „да“, вероятно сте разбрали, че това не е просто хоби и
лесен начин да се сдобиете с нови дрехи и аксесоари. Плетенето всъщност има
много ползи за здравето, вижте най-важните сред тях…

1. Има същите ползи като медитацията.
Плетенето може да бъде много релаксиращо. Ритмично повтарящите се
движения имат същите ползи за ума и тялото, каквато медитацията. А
освен това накрая се сдобивате с нещо красиво изплетено.

2. Облекчава симптомите на тревожност, стрес и депресия.
Ритмичните движения и чувство за фокус могат да отвлекат вниманието
от симптоми на тревожност, депресия и стрес. Плетенето понижава
кръвното налягане само след няколко минути, така че хващайте куките,
когато сте стресирани или депресирани.

3. Помага за подобряване на двигателните функции.
Плетенето стимулира почти целия мозък наведнъж: предният дял на мозъка
който обостря вниманието, париеталният лоб, обработващ сензорната
информация и пространствената навигация, задният лоб, отговарящ за
визуалната информация, темпоралният лоб, отговорен за съхраняване на
спомени и за езици, и малкият мозък, координиращ прецизността на
движенията. Плетенето може да помогне на хора със заболявания като
Паркинсон да подобрят своите двигателни функции, моторика и да отвлича
вниманието от други болезнени симптоми.

4. Забавя когнитивния упадък.
Докато помага за подобряване на двигателната функция и настроение,
плетенето също тренира мозъка, поддържайки го здрав. Колкото повече
използвате мозъка си, толкова по-здрав е и за по-дълго време. Според
известната клиника „Mayo“ възрастните хора, които се занимават с
някакъв занаят, включително плетене, е с около 30-50% по-малко вероятно
да имат леко когнитивно нарушение в сравнение с тези, които не се
занимават.

5. Помага за предотвратяване на артрит и тендинит.
Точно както трябва да използвате мозъка си, за да го държите здрав, така
трябва да използвате и вашите стави. Лекият тренинг на пръстите при
плетене заздравява хрущяла, без да го натоварва. Ако имате артрит,
киснете ръцете си в топла вода и използвайте по-големи куки, за да получите
облекчение и да създадете своя шедьовър от прежда.

Framar.bg:

Училище за родители

Очакваме ви на 10 ноември от 10:00 часа в Читалня „Изкуство“, когато акушерката Катя Милкова ще ви разкаже за кърменето и ще отговори на въпросите ви по темата!

Екипът на Градска библиотека „Пеньо Пенев“ посади и с любов отгледа Райска ябълка, която се отблагодари с изобилен първороден плод, който посреща посетителите ни с кехлибарената си топлина. Честит празник, будители!

Национална седмица на четенето

През изминалата Национална седмица на четенето показахме любовта си към книгите в срещите ни с повече от 450 деца. При нас, в храма на духовността, дойдоха: III-та и  IV-та група от ОДЗ „Радост”;  III-та и  IV-та група от ОДЗ „Приказка”; ДГ ”Звездица”; ДГ ”Синчец”; учениците от I”а”, I”б” и I”в”, III”а”, III”б” и  III”в” класове от СУ ”Любен Каравелов”; V-ти клас от ОУ ”Васил Левски” с. Ябълково; VI клас СИП по Български език от ОУ ”Алеко Константинов”. IX-те класове на ПЕГ ”Д-р Иван Богоров” срещнаха в Библиотеката поетите Иванка Данева и Петко Каневски, а изкушените от словото ученици прочетоха свои творби. Светла Билярска и Невена Тенева гостуваха на ДГ в с. Радиево, СИП по Религия в ОУ”Ал. Константинов” и IV–та група на ОДЗ ”Райна Княгиня”, а директора Петко Каневски проведе дискусия с  ученици по специална програма в ОУ ”Ал. Константинов”.

Прочетохме весели и поучителни истории, притчи и стихове. Играхме театър на маса. Разгърнахме вълшебни, водоустойчиви, триизмерни, музикални, гумирани книги, както и книги-пъзели. Отговаряхме на въпроси, задавани от самите приказни герои, пяхме, рецитирахме и се докоснахме до богатството и мъдростта на словото.

Училище за родители

На 20 октомври в Читалня „Изкуство“ в Библиотеката се проведе първата среща на Училището за родители. Акушерката Катя Милкова обясни какви са първите грижи за новороденото и отговори на многобройните въпроси, които бъдещите родители си задават. Участниците получиха подаръци, а печелившите в томболата – и награди.

Следващата среща ще се проведе на 10 ноември на същото място, когато г-жа Милкова ще говори за кърменето. Очакваме ви!

Европейска седмица на програмирането 6-21 октомври 2018

В Европейската седмица на програмирането, роботите Финч, предоставени ни от Посолството на САЩ в България, достигнаха до над 320 деца от Димитровград и общината. За да се запознаят с тях, при нас гостуваха деца от всички училища в града, а колегата Ирина Ангелова посети учениците от училищата в селата Крепост и Ябълково.

Третия си роман представя в Димитровград журналистът Екатерина Костова

Източник: http://www.dgpazar.eu/

С третия си роман „Свети Никола от Залива на подковата“ в Димитровград ще гостува журналистът Екатерина Костова. Срещата с публиката ще е в голямата читалня на Градска Библиотека „Пеньо Пенев“ на 19 октомври, петък, от 17:30 часа. Част от приходите по продажба на двете последни белетристични книги на авторката ще са в полза на Асоциация Муковсцидоза.
„За първи път ще се срещна с читатели в Димитровград, където имам две ценни приятелства. Едното виртуално, с двойната ми съименичка Екатерина Костова, която е сред най-ревностните ми читатели, има всички мои книги, без първата, издадена през 1994-а. Другото е реално, лице в лице, със Светлана Атанасова, майка на две прекрасни момичета. Запознахме се през 2013-та в Пловдив. Тя беше председател на Асоциация „Муковсицидоза“. Инициирахме кампания за създаване на европейски стандарт за грижа за хората с рядката болест. За две години успяхме да поставим във фокуса на здравните експерти нуждата от такъв стандарт, постигна се не малко, но за съжаление не достатъчно. Това, че част от приходите от продажба на моите книжки тук, ще даря на Асоциация „Муковсцидоза“ е ясно, че няма да промени нищо за тях – моите книги не са касов филм или благотворителен концерт на звезди, от които да се спечели сума за животоподдържащи инхалатори, например. Но са начин да разкажа на читателите си за тази болест и с покупката на моя книга да ги провокирам да съпреживеят жеста на солидарността към хора, които имат нужда от отношение и разбиране на проблемите им.
„Свети Никола от Залива на подковата“ е третият роман на Костова след „Платното на Пенелопа“ и „Писма под възглавницата“. Четвъртата книга на авторката е с поезия – “Думите ме носят”. Тя излиза след спечелване на  първа награда в Националния поетичен конкурс „По стъпките на лятото“ същата година. През 2018-а, в Международния ден на поезията 1 октомври, със стихотворението си “Малекон” Екатерина Костова е отличена с трето място в Международния литературен конкурс “Пътят към Итака” на КДК “Нов живец” Атина, Гърция.
Екатерина Костова е дългогодишен тв журналист – работила е в БНТ и за частните канали БТВ, Ре ТВ, Нова и BItelevision. От есента на 2016-а до лятото на 2018-а живее в Испания, а от август е в родния си Пловдив, от където поддържа личен блог и подготвя следващите си проекти.

Екатерина Костова среща димитровградчани със „Свети Никола от Залива на подковата“

Източник: http://www.dimitrovgrad.bgvesti.net

 Снимка: http://f2ftv.net/

 

 

Журналистът Екатерина Костова ще гостува на Димитровград с третия си роман – „Свети Никола от Залива на подковата“ (Издателство Fast Print Books). Срещата с четящата публика ще е в голямата читалня на Градска Библиотека „Пеньо Пенев“ на 19 октомври, петък, от 17:30 часа. Част от приходите по продажба на двете последни белетристични книги на авторката ще са в полза на Асоциация Муковсцидоза.

„За първи път ще се срещна с читатели в Димитровград, където имам две ценни приятелства. Едното виртуално, с двойната ми съименичка Екатерина Костова, която е сред най-ревностните ми читатели, има всички мои книги без първата, издадена през 1994-та. Другото е реално, лице в лице, със Светлана Атанасова, майка на две прекрасни момичета. Запознахме се през 2013-та в Пловдив. Тя беше председател на Асоциация „Муковсицидоза“. Инициирахме кампания за създаване на европейски стандарт за грижа за хората с рядката болест. За две години успяхме да поставим във фокуса на здравните експерти нуждата от такъв стандарт, постигна се не малко, но за съжаление не достатъчно. Това, че част от приходите от продажба на моите книжки тук, ще даря на Асоциация „Муковсцидоза“ е ясно, че няма да промени нищо за тях – моите книги не са касов филм или благотворителен концерт на звезди, от които да се спечели сума за животоподдържащи инхалатори, например. Но са начин да разкажа на читателите си за тази болест и с покупката на моя книга да ги провокирам да съпреживеят жеста на солидарността към хора, които имат нужда от отношение и разбиране на проблемите им.

Впрочем, струва ми се, че в наши дни основното, от което страдаме, не са толкова парите, колкото емпатията. И този дефицит, който сме трупали години наред, вече се вижда как е изсмукал силите ни. Опитваме се да му се противпоставим с усърдна активност в социалните мрежи, но колкото по-динамично „лайкваме“ или „споделяме“ каузи, съдби, призиви за помощ или пък обратно – се възмущаваме от нередности – толкова по-опостушени вътрешно оставаме, защото… дълбоко в себе си съзнаваме, че виртуалната активност може да спаси единствено нас самите от самообвинението в какво сме си позволили да се превърнем, но не и реално да промени това, което подкрепяме или срещу което сме недоволни.

Точно това омаломощаване на човешкия дух съм се опитала да уловя в героите си от романа „Свети Никола от залива на подковата“. Никола от сюжета ми не е светец, той е мъж, довел бременната си съпруга в Черноморец през 1970-та, с надежди да намери своя залив на щастието. Как се стича животът му през всички тези години до наши дни – оглеждайки се в историческите промени в страната ни и там, на място, в селото при залива, приличащ на подкова? Как се променят взаимоотношенията с жена му, с децата, с приятелите му, с работата, с всички, които влизат и излизат в личния му живот? Защо? И всички тези въпроси на фона на къщата, която все се строи и все остава с нещо недовършено. Нищо повече и нищо по-малко от една история за промяната вътре във всеки от нас“.

 „Свети Никола от Залива на подковата“ е третият роман на Екатерина Костова след „Платното на Пенелопа“ (Издателство „Хр. Г. Данов“ 1994 г.) и „Писма под възглавницата“ (ИК „Хермес“, 2014 г.). Четвъртата книга на авторката е с поезия – “Думите ме носят” (Издателство “Буквите”, 2017 г.). Тя излиза след спечелване на първа награда в Националния поетичен конкурс „По стъпките на лятото“ същата година. През 2018-та, в Международния ден на поезията 1 октомври, със стихотворението си “Малекон” Екатерина Костова е отличена с трето място в Международния литературен конкурс “Пътят към Итака” на КДК “Нов живец” Атина, Гърция.

Екатерина Костова е дългогодишен ТВ журналист – работила е в БНТ и за частните ТВ канали БТВ, Ре ТВ, Нова и BItelevision. От есента на 2016-та до лятото на 2018-та живее в Испания, а от август е в родния си Пловдив, от където поддържа личен блог и подготвя следващите си проекти.

Екатерина Костова представя новия си роман в Димитровград

Източник: http://dgnews.eu/

Екатерина Костова представя новия си роман в Димитровград

Журналистът Екатерина Костова ще гостува на Димитровград с третия си роман – „Свети Никола от Залива на подковата“. Срещата й с публиката ще е в голямата читалня на Градска Библиотека „Пеньо Пенев“ на 19 октомври, петък, от 17:30 часа. Част от приходите по продажба на двете последни белетристични книги на авторката ще са в полза на Асоциация Муковсцидоза.

„За първи път ще се срещна с читатели в Димитровград, където имам две ценни приятелства. Едното виртуално, с двойната ми съименичка Екатерина Костова, която е сред най-ревностните ми читатели, има всички мои книги без първата, издадена през 1994-та. Другото е реално, лице в лице, със Светлана Атанасова, майка на две прекрасни момичета. Запознахме се през 2013-та в Пловдив. Тя беше председател на Асоциация „Муковсицидоза“. Инициирахме кампания за създаване на европейски стандарт за грижа за хората с рядката болест. За две години успяхме да поставим във фокуса на здравните експерти нуждата от такъв стандарт, постигна се не малко, но за съжаление не достатъчно. Това, че част от приходите от продажба на моите книжки тук, ще даря на Асоциация „Муковсцидоза“ е ясно, че няма да промени нищо за тях – моите книги не са касов филм или благотворителен концерт на звезди, от които да се спечели сума за животоподдържащи инхалатори, например. Но са начин да разкажа на читателите си за тази болест и с покупката на моя книга да ги провокирам да съпреживеят жеста на солидарността към хора, които имат нужда от отношение и разбиране на проблемите им.

Впрочем, струва ми се, че в наши дни основното, от което страдаме, не са толкова парите, колкото емпатията. И този дефицит, който сме трупали години наред, вече се вижда как е изсмукал силите ни. Опитваме се да му се противпоставим с усърдна активност в социалните мрежи, но колкото по-динамично „лайкваме“ или „споделяме“ каузи, съдби, призиви за помощ или пък обратно – се възмущаваме от нередности – толкова по-опостушени вътрешно оставаме, защото… дълбоко в себе си съзнаваме, че виртуалната активност може да спаси единствено нас самите от самообвинението в какво сме си позволили да се превърнем, но не и реално да промени това, което  подкрепяме или срещу което сме недоволни.

Точно това омаломощаване на човешкия дух съм се опитала да уловя в героите си от романа „Свети Никола от залива на подковата“. Никола от сюжета ми не е светец, той е мъж, довел бременната си съпруга в Черноморец през 1970-та, с надежди да намери своя залив на щастието. Как се стича животът му през всички тези години до наши дни – оглеждайки се в историческите промени в страната ни и там, на място, в селото при залива, приличащ на подкова? Как се променят взаимоотношенията с жена му, с децата, с приятелите му, с работата, с всички, които влизат и излизат в личния му живот? Защо? И всички тези въпроси на фона на къщата, която все се строи и все остава с нещо недовършено. Нищо повече и нищо по-малко от една история за промяната вътре във всеки от нас“.

„Свети Никола от Залива на подковата“ е третият роман на Екатерина Костова след „Платното на Пенелопа“ (1994 г.) и „Писма под възглавницата“ (2014 г.). Четвъртата книга на авторката е с поезия – “Думите ме носят” (2017 г.). Тя излиза след спечелване на първа награда в Националния поетичен конкурс „По стъпките на лятото“ същата година. През 2018-та, в Международния ден на поезията 1 октомври, със стихотворението си “Малекон” Екатерина Костова е отличена с трето място в Международния литературен конкурс “Пътят към Итака” на КДК “Нов живец” Атина, Гърция.

Екатерина Костова е дългогодишен ТВ журналист – работила е в БНТ и за частните ТВ канали БТВ, Ре ТВ, Нова и BItelevision. От есента на 2016-та до лятото на 2018-та живее в Испания, а от август е в родния си Пловдив, от където поддържа личен блог и подготвя следващите си проекти.