АВТОР НА СЕДМИЦАТА: Вера Мутафчиева

Вера Петрова Мутафчиева е български историк, специалист по османистика и социално-икономическа история на България по време на Османската империя, академик на БАН (2004), доктор на историческите науки (1978), ст.н.с. I ст. (1980), с десетки научни публикации в България и чужбина. От 1961 г. публикува художествена проза – романи, повести, есета с историческа и съвременна тематика. Историческите ѝ романи са многократно преиздавани в България, преведени са на над 10 езика и са удостоени с множество български и международни награди. Автор е на сценария на най-гледания български филм „Хан Аспарух“ (1981). Носител е на орден „Стара планина“ първа степен (1999).

Вера Мутафчиева е родена на 28 март 1929 г. в София в семейството на акад. Петър Мутафчиев (1883 – 1943) – историк медиевист и византолог и Надежда Трифонова. Нейният брат проф. Боян Мутафчиев е физикохимик във Франция.

През 1951 г. Вера Мутафчиева завършва история в Софийския държавен университет. Асистент е в Ориенталския отдел на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1950 – 1955), както и аспирант и научен сътрудник в институтите на БАН за литература (1980 – 1991), по демография (1991 – 1992) и по история (1992 – 1993). Доктор е на историческите науки от 1978 г. Основател и директор на Центъра за древни езици и култури към Комитета за култура (1978 – 1980). Директор на Българския изследователски институт в Австрия (1980 – 1982).

Вера Мутафчиева е заместник-председател на БАН (1993 – 1996), председател на Агенцията за българите в чужбина (1997 – 1998), създава и ръководи Издателския съвет към Националния дарителски фонд „13 века България“ (1998 – 2009) и е член на Управителния съвет на Фонда (1997 – 2005).

Член е на Съюза на българските писатели (СБП) (януари 1968 – 1994) и секретар на секцията по белетристика (1982 – 1986). Член-учредител на Сдружението на българските писатели (1994).

Носител е на редица национални и международни награди и отличия. Автор е на над 35 белетристични книги, издадени в многобройни тиражи, като някои са преведени на 12 езика. Починала на 9 юни 2009 г.

 

Библиография

„Летопис на смутното време“ (1965 – 1966)

„Случаят Джем“ (1967)

„Последните Шишмановци“ (1969)

„Процесът 1873“ (1972)

„Рицарят“ (1970)

„Белот на две ръце“ (1973)

„Повест с двойно дъно“ (1974)

„Книга за Софроний“ (1978)

дилогията „Алкивиад Малки“ (1975) и „Алкивиад Велики“ (1976)

„Образ невъзможен. Младостта на Раковски“ (1983)

„Предречено от Пагане“ (1980)

„Бомбите“ (1985)

„Съединението прави силата“ (1985)

„Аз, Анна Комнина“ (1991)

Сборници с есета:

„И Клио е муза“ (1969)

„Белия свят“ (1987)

„Реакции“ (1995)

„И страшно е, майко, и весело“ (1997)

„Нека се сбогуваме с XX век“ (1998)

„Навиканите Балкани“ (2001)

„Засега“ (2008)

Мемоари:

„Разгадавайки баща си“ (1997)

„Семейна сага“ (2000)

„Бивалици“, кн. 1,2,3 (2000, 2001, 2003)

„Не/Бивалици“ (2005)

„Душа в душата” (спомени за Вера Мутафчиева) от Божана Апостолова.

Малчугани от детска градина „Радост” се включиха в Маратона на четенето

Днес децата от трета и четвърта група в градина „Радост“ и техните ръководители Силвия Маразова, Елена Христова и Петя Стефанова имаха гости от Градска библиотека „Пеньо Пенев”. Малчуганите се включиха в инициативата „Маратон на четенето”, като слушаха известни приказки и разгледаха с интерес нови книжки, които бяхме избрали за тях.

Градска библиотека „Пеньо Пенев” се включва в честванията на 200-годишнината от рождението на Георги С. Раковски

Градска библиотека „Пеньо Пенев” се присъединява към честванията на 200-годишнината от рождението на Георги С. Раковски, представяйки отбрани издания за неговото дело и личност.  В специалната витрина с издания ще може да прочетете и научите повече за първия идеолог и организатор на национално-освободителното движение в България. Литературата представя документални факти и архиви на Раковски, неговите икономически възгледи и анализи за неговия исторически принос.

Витрината е на ваше разположение в заемната за възрастни на библиотеката.

нови книги

„Гениалната приятелка“, „Новото фамилно име“, „Тази, която си отива, тази, която остава“ и „Историята на изгубеното дете“ са четирите части на неаполитанската тетралогия на загадъчната Елена Феранте, италианска писателка, вероятно родена в Неапол през 1943 г., авторка на 9 романа, издадени на 42 езика.

От книгите й са продадени над 5,5 милиона екземпляра, два от романите й са филмирани, а по тетралогията (ИК „Колибри“, 2014-2019)  е създаден 32-сериен телевизионен филм. За упоритите опити да бъде разкрита самоличността й, Елена Феранте казва: „Веднъж написани, книгите нямат нужда от своите автори“.

 

Библиотеката получи дарение от Институт Отворено Общество – София

Градска библиотека „Пеньо Пенев” получи като дарение двутомното издание „Отвореното общество и неговите врагове” на философа Карл Попър от фондация „Институт Отворено Общество – София” по повод 30-годишнината на институцията. Първият том e със заглавие „Магията на Платон”, а вторият – „Апогеят на пророчеството: Хегел, Маркс и последиците”. Съвсем скоро ценните книги ще бъдат на разположение на нашите читатели.

Приказно дърво разцъфна в Детски отдел на Градска библиотека „Пеньо Пенев”

Приказно дърво разцъфна в Детския отдел на Градска библиотека „Пеньо Пенев”. То бе създадено от димитровградския художник Живко Петков-Ларго, а с помощта на най-младите ни читатели, дървото оформя своята многоцветна корона. Листата и плодовете му са всъщност любимите на децата – книги, автори, приказни герои и литературни приключения. Приказното дървото разцъфва при всяко посещение на децата, които поставят свое листо и виждат какво са оставили читателите преди него. Споделянето между децата за техните преживявания с хубава книга е най-ценното, което приказното дърво дава.

Очакваме в рамките на провеждащия се Маратон на четенето до 23 април, дървото да стане още по-красиво.

Заповядайте в Детския отдел млади читатели!

Възползвайте се от новите ни предложения в Маратона на четенето

„Огън и кръв“ на Джордж Р.Р. Мартин е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос. 300 години преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.

Тайната библиотека на Леонардо на Франческо Фиорети ни въвежда в края на XV и зората на XVI век. Италия е раздирана от войни с френските крале, от вътрешни борби и съперничество между благородническите фамилии за власт и меценатство. Леонардо създава шедьовъра „Тайната вечеря“ и изследва магията на числата и енигмата на геометричните тела с помощта на францисканския математик Лука Пачоли. Над флорентинската катедрала се издига куполът на Брунелески, Микеланджело извайва своя „Давид“. На фона на разнолика мозайка от бурни политически събития, множество философски препратки и възход на интелекта и художествения талант се открояват… една отрязана ръка и едно убийство заради редки старинни трудове, една кражба и един шифър за тайна библиотека, хранилище на безценно познание и на опасен ръкопис.

Градска библиотека „Пеньо Пенев” се включва в Маратона на четенето

Градска библиотека „Пеньо Пенев” – Димитровград се включва с различни прояви в инициативата Маратон на четенето, която се провежда за 16-а поредна година. Поради епидемичната обстановка тази година голяма част от инициативите на Библиотеката ще са онлайн. Маратонът по традиция се провежда от 2 април, когато отбелязваме Международния ден на детската книга и ще продължи до 23 април – Международния ден на книгата и авторското право.

Най-малките ни читатели ще могат да слушат всеки ден приказки на YouTube канала на Библиотеката

Следете официалния ни сайт или фейсбук страницата на Библиотеката за научавате своевременно за планираните бъдещи ни инициативи.

 

На 2 април светът отбелязва Международния ден на детската книга. Инициативата се чества във всички страни от 1967 година насам и има над 50-годишна история.

Датата 2 април е избрана, тъй като тя е рождена за един от най-любимите автори на прикацки – Ханс Кристиан Андерсен. Датският писател е роден преди 216 години в Оденсе . Той е автор на романи, пиеси, пътеписи, стихове, известен в световната литература най-вече със своите приказки и разкази, издадени в 24 сборника и преведени на повече от 150 езика.

Ханс Кристиан Андерсен е обичан от малки и големи. Неговите приказки са се превърнали в класика на детската литература. Всички тях може да намерите в Детския отдел. Потопете се в това вълшебство.