Най-големият съвременен информационен, образователен, културно-просветен център в Oбщината.
Лятната читалня на Градска библиотека „Пеньо Пенев” грейна във Великденска украса. Пъстроцветните големи яйца бяха изработени с огромно желание от библиотекарите и деца от детските градини „Слънце“, „Приказка“, „Радост“ и „Пролет“ в Димитровград. Детските творби създават неповторим празничен дух в библиотеката и за нейните потребители в навечерието на предстоящия християнски празник Възкресение Христово и Великденските празници.
Открит урок по английски език проведоха днес седмокласници от димитровградското ОУ „Ал. Константинов” в Детския отдел на Градска библиотека „Пеньо Пенев”. По инициатива на учителите Красимира Маркова и Галина Жечева, учениците четоха книги на езика на Шекспир в последния ден от „Маратона на четенето”, който съвпада със Световния ден на книгата и авторското право.
Алековци показаха отлични познания по езика и показаха какво е щафетно четене на английска детска литература. След това те се запознаха отблизо с различните отдели и читални на библиотеката. В обособената тийн зона в Заемната за възрастни, младите читатели се научиха да откриват литература по легенда, като най-голям интерес сред тях предизвикаха историческите и криминални романи.
Всички седмокласници, които досега нямаха регистрация в библиотеката, имаха възможността да го направят напълно безплатно. Останалите техни съученици, редовни наши читатели, успяха също безплатно да подновят регистрацията си за настоящата година.
Библиотекарите запознаха учениците с всички услуги, които предлага най-голямото книжовно, информационно и просветно средище в община Димитровград. Една от онлайн възможностите е „Моята библиотека” на ГБ „Пеньо Пенев”, която създава удобство на читателите от домашния си компютър да си запазват предпочитани книги или да презаписват вече заети такива. Важно нещо, което учениците научиха е, че връщането на всяка заета литература трябва да става в определения срок от един месец, за да може своевременно да е на разположение на всички читатели.
Деветокласници от ПМГ „Иван Вазов” с класен ръководител Катя Атанасова гостуваха на Градска библиотека „Пеньо Пенев” днес. Повод за визитата бе днешния патронен празник на училището, инициативата „Маратон на четенето” и отбелязването на Световния ден на книгата и авторското право – 23 април.
При обиколката си учениците с интерес разгледаха редките и ценни издания на библиотеката и се запознаха с всички отдели на най-големия културно-информационен и просветен център в община Димитровград. Най-много време младите хора отделиха на зала „Снежана Янева” (читалня „Хуманитарни, точни и приложни науки”), която разполага с богат справочен фонд. В нея учениците се запознаха с интересни факти от енциклопедии и атласи, и попиваха знания от справочници и друга научна литература. Най-голям интерес сред деветокласниците предизвикаха книгите от областта на автомобилостроенето, архитектурата, физиката, географията на България и дестинации от цял свят.
В рамките на инициативата „Маратон на четенето“, която отбелязва Детския отдел на Градска библиотека „Пеньо Пенев” на децата от 2 „А“ група в детска градина „Слънце“ бяха прочетени приказките „Червената шапчица“ и „Трите прасенца“. Любезните библиотекари показаха на малчуганите нови интересни книжки с любими приказни герои, които предизвикаха искрения детски интерес. От детската градина изказаха благодарности на Детски отдел на Градска библиотека „Пеньо Пенев” за хубавите емоции, които доставиха на техните слънца!
23 април e символична дата за световната литература. На тази дата през 1616 г. са починали Сервантес, Шекспир и Инка Гарсиласо де ла Вега. Това е датата на раждане или смърт и на други изтъкнати автори като Морис Дрюон, Халдоур Лакснес, Владимир Набоков, Жозеп Пла и Мануел Валехо.
Това прави естествен избора на Генералната конференция на ЮНЕСКО при ООН да обяви 23 април за Световен ден на книгата и авторското право. За първи път се чества през 1995 г. С празнуването в целия свят, ЮНЕСКО се стреми да насърчава четенето, издателска дейност и защитата на е празнуван г.интелектуалната собственост чрез авторското право.
В този ден целия свят да отдава почит на книгите и авторите им, насърчавайки всички и по-специално младите хора, да открият удоволствието от четенето и да зачетат приноса на тези, които допринасят за социално-културния прогрес на човечеството.
Най-новите книги за Георги Сава Раковски, отпечатани от издателство „Нитон“ по повод 200-годишнината от рождението му, получи като дарение Градска библиотека „Пеньо Пенев” в Димитровград. Четирите книги за видния революционер ще обогатят фонда ни с издания за български възрожденци и борци за свобода и освобождение на България. В тях са събрани пояснения за неговия колосален научен труд.
Техен автор е Иван Тренев, който като историк изследва биографиите на Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски и други личности от епохата на Възраждането.
Книгите представляват:
Списание „Българска старина“, което дава дълбоки научни познания за българската повестност, за старонародното ни вероизповедание, древността на българския език, както и преимуществото пред всички европейски езици, възникнали след старобългарския и с кражби от него!
Втората книга „Ключ българскаго язика“ представлява полагане на основите на българското езикознание! Освен това Георги Раковски доказва, че само чрез старобългарския език и до днес могат да се разчитат древните езици санскрит и зендски, защото те са сродни.
Третата книга „ПОКАЗАЛЕЦ или Ръководство как да си изискват и издирят най-стари черти нашего бития, язика, народопоклонения, стараго ни правления, славнаго ни прошедствия и проч“ е била посрещната с радост от българските учители и е влязла като учебен предмет. Книгата обяснява българския бит, обичаи, честване на събития като годеж, сватба, раждане на човек, кръщене, погребение и други.
Създава за първи път на Балканите научната дисциплина етнография, въпреки че в други балкански държави са имали политическа свобода десетилетия преди България. Той е първият, който анализира и съпоставя народната българска култура – духовна, социална и материална – с тази на съседни и далечни страни, чак до Индия. През 1856 г. в Одеса издава своята книга „Показалец“, отличаваща се с пределна яснота, последователна, всеобхватна относно бита – занаяти, вярвания, песни, сватби, погребения, игри и др., лесна за възприемане и със стойност на съвременен учебник.
В последната книга „Раковски – 200 години безсмъртие“ авторът Иван Тренев е дал пояснение върху всяка една от книгите на Георги Раковски, неизвестни факти за живота и делото му, свое становище за значението на Раковски за българския народ, история и език, както и за огромния му принос към българщината на Балканите. В нея се съдържат материали, които осветяват връзките на Георги Раковски с възрожденските дейци Левски, Ботев, дейци на „Етерията“, дейци на младотурците, младорусите, младосърбите и т.н.
„Трябва да осъзнаем, че Георги Раковски е значим както за нашата история и съществувание, така и за европейската култура, дори за далечна Индия, където той е наречен НАЦИОНАЛЕН ГЕРОЙ НА ИНДИЯ!”, споделя авторът.
Ученици от димитровградската профилирана езикова гимназия „Д-р Иван Богоров” отбелязаха патронния празник на училището, включвайки се в инициативата „Маратон на четенето”, която отбелязва Градска библиотека „Пеньо Пенев” до 23 април. Гимназистите от единадесетите „а” и „в” класове влязоха в ролята на автори за един учебен час като съчиниха своя история с продължение. Творческата задача им бе поставена от литератора Бистра Жекова, която като техен преподавател ги провокира да създадат свое произведение щафетно на прима виста.
В уютната обстановка на зала „Снежана Янева“ на библиотеката всеки един участваше в съчиняването на история без предварително зададена тема. Условията бяха само спонтанност, пълна свобода на въображението и връзка с епизода, измислен от предишния разказвач.
Учениците от ХI-а клас заложиха на напълно реалистична история за трима приятели от малко село, които трябва да решат какво ще правят с живота си. Героите отиват в големия град, лутат се, оказват се неподготвени за изпитанията, които ги чакат. Главният им проблем е, че не могат да преценят какво е по техните сили и какво – не. Все пак заедно успяват да построят хотел и да започнат успешен бизнес, но …точно успехът ги противопоставя и разделя. Трудностите отново ги събират и тогава могат да разчитат един на друг. След опасни срещи с престъпни банди и лихвари приятелите заминават за чужбина да си търсят късмета. Там се оформя трагичен любовен триъгълник с невъзможна развръзка. Така че развръзката все още предстои, както и изборът на заглавие на историята, защото се оказа, че има повече от една идея….
Гимназистите от ХI-в клас заложиха на романтичен фентъзи екшън с голяма доза черен хумор. Тази история започва в един горещ летен ден на пристанище, на което е акостирал круизен кораб. В сложни взаимоотношения влизат бизнесмен на средна възраст, неговият приятел от ученически години, който е отслужил в морската пехота – т.е. бивш „тюлен“, ромка на неопределена възраст с гадателски способности и две шпионки на голяма тайна служба под прикритие. Единият от героите е превърнат в жаба, но след объркан обир си връща човешкия облик и дори дава професионален отпор на пирати, които нападат кораба. Пристига подкрепление с вертолети. Нашият „тюлен“ спасява всички, но се оказва безнадеждно влюбен. Накрая пак има вълшебства и съживяване на една голяма любов, която аха да загине от COVID 19.
И двете истории останаха не съвсем довършени, но запазиха радостта от творчеството. Любезните домакини представиха и ценни издания, свързани с годишнината от Априлското въстание, както и интересни материали за живота и дейността на патрона на гимназията д-р Иван Богоров. За спомен от страхотното преживяване учениците получиха като подарък от домакините интересна книга.
На днешния ден се навършват 145 години от избухването на Априлското въстание. На 20 април 1876 г. българите в Османската империя се вдигат на въоръжено въстание, преждевременно в Копривщица. То е организирано от Гюргевския революционен комитет и представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение.
Една от ценните и редки книги притежание на Градска библиотека „Пеньо Пенев” в Димитровград е първото издание на „История на Априлското въстание” от Димитъръ Т. Страшимировъ. Двутомното издание датира от 1907 г. и заглавната му страница е посочено, че е „Издание и собственостъ на Пловдивската Окръжна Постоянна Комисия”.
Градска библиотека „Пеньо Пенев” – Димитровград обявява
КОНКУРС ПО КРАСНОПИС
по повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май
Конкурсът се провежда съгласно политиката на Библиотеката за насърчаване на четенето и грамотността на децата и подрастващите. В него имат право да участват ученици от община Димитровград от І до ІV клас включително.
Конкурсът ще се проведе в 4 категории: І клас, ІІ клас, ІІІ клас и ІV клас.
Учениците работят самостоятелно върху посочен текст – стихотворението „Букви” на Цветан Ангелов.
Текстът трябва да бъде преписан с ръкописни букви при спазване на изучените правила за краснопис, правопис и пунктуация. Не се допуска използване на коректор, изтриване и задраскване на букви, думи или препинателни знаци.
Конкурсните работи се предават до 18:00 часа на 17 май 2021 г. в Детския отдел на Градска библиотека „Пеньо Пенев”, намираща се на адрес: Димитровград, ул. „Св. Кл. Охридски” № 7.
Специална комисия ще извърши преглед, оценяване и класиране в определените 4 категории. Предметни награди се предвиждат за първите три места в съответните категории, а за всички останали участници – грамоти.
Резултатите ще бъдат обявени на 21 май 2021 г., а награждаването на победителите ще се състои на 25 май 2021 г. в Лятната читалня на Библиотеката.
Конкурсните работи на класираните ученици ще бъдат публикувани на информационните канали на библиотеката: официалната интернет страница https://biblioteka.dimitrovgrad.bg/, Фейсбук страниците на Градска библиотека „Пеньо Пенев – Димитровград” и на Детския ни отдел; на нашите профили в Instagram и в Twitter ; както и в YouTube канала ни .
Букви
Буквите като дечица
тичат, скачат в надпревара:
ту се хващат за ръчица,
ту се крият из буквара.
Не играйте днес на жмичка,
мои буквички добри!
Ще ви събера самичка,
ще ви преброя дори.
Зная: всичките сте трийсет!
К, не крий се!
М, не крий се!
Я елате най-отпред,
под големия портрет.
С вас започват имената
на двамина славни братя.
Кирил и Методий с вас
искам да напиша аз.
Цветан Ангелов
Вера Петрова Мутафчиева е български историк, специалист по османистика и социално-икономическа история на България по време на Османската империя, академик на БАН (2004), доктор на историческите науки (1978), ст.н.с. I ст. (1980), с десетки научни публикации в България и чужбина. От 1961 г. публикува художествена проза – романи, повести, есета с историческа и съвременна тематика. Историческите ѝ романи са многократно преиздавани в България, преведени са на над 10 езика и са удостоени с множество български и международни награди. Автор е на сценария на най-гледания български филм „Хан Аспарух“ (1981). Носител е на орден „Стара планина“ първа степен (1999).
Вера Мутафчиева е родена на 28 март 1929 г. в София в семейството на акад. Петър Мутафчиев (1883 – 1943) – историк медиевист и византолог и Надежда Трифонова. Нейният брат проф. Боян Мутафчиев е физикохимик във Франция.
През 1951 г. Вера Мутафчиева завършва история в Софийския държавен университет. Асистент е в Ориенталския отдел на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1950 – 1955), както и аспирант и научен сътрудник в институтите на БАН за литература (1980 – 1991), по демография (1991 – 1992) и по история (1992 – 1993). Доктор е на историческите науки от 1978 г. Основател и директор на Центъра за древни езици и култури към Комитета за култура (1978 – 1980). Директор на Българския изследователски институт в Австрия (1980 – 1982).
Вера Мутафчиева е заместник-председател на БАН (1993 – 1996), председател на Агенцията за българите в чужбина (1997 – 1998), създава и ръководи Издателския съвет към Националния дарителски фонд „13 века България“ (1998 – 2009) и е член на Управителния съвет на Фонда (1997 – 2005).
Член е на Съюза на българските писатели (СБП) (януари 1968 – 1994) и секретар на секцията по белетристика (1982 – 1986). Член-учредител на Сдружението на българските писатели (1994).
Носител е на редица национални и международни награди и отличия. Автор е на над 35 белетристични книги, издадени в многобройни тиражи, като някои са преведени на 12 езика. Починала на 9 юни 2009 г.
Библиография
„Летопис на смутното време“ (1965 – 1966)
„Случаят Джем“ (1967)
„Последните Шишмановци“ (1969)
„Процесът 1873“ (1972)
„Рицарят“ (1970)
„Белот на две ръце“ (1973)
„Повест с двойно дъно“ (1974)
„Книга за Софроний“ (1978)
дилогията „Алкивиад Малки“ (1975) и „Алкивиад Велики“ (1976)
„Образ невъзможен. Младостта на Раковски“ (1983)
„Предречено от Пагане“ (1980)
„Бомбите“ (1985)
„Съединението прави силата“ (1985)
„Аз, Анна Комнина“ (1991)
Сборници с есета:
„И Клио е муза“ (1969)
„Белия свят“ (1987)
„Реакции“ (1995)
„И страшно е, майко, и весело“ (1997)
„Нека се сбогуваме с XX век“ (1998)
„Навиканите Балкани“ (2001)
„Засега“ (2008)
Мемоари:
„Разгадавайки баща си“ (1997)
„Семейна сага“ (2000)
„Бивалици“, кн. 1,2,3 (2000, 2001, 2003)
„Не/Бивалици“ (2005)
„Душа в душата” (спомени за Вера Мутафчиева) от Божана Апостолова.