Петър Василев представи „Наследство” в Димитровград, диджей спонсорирал издаването й

Източник: http://dgnews.eu/

Петър Василев представи „Наследство” в Димитровград, диджей спонсорирал издаването й

Книгата си „Наследство” представи в Димитровград Петър Василев, който автор на текста на едноименния хит, в който се пее „Две праскови посях и две череши”. Творческата среща се състоя в голямата читалня на градска библиотека „Пеньо Пенев” завчера. „Петър Василев е един от емблематичните поети на България. Той си е роден със словото. Силно патриотичен поет, с изявена гражданска поезия, в която любовта към родина, род и любима е водеща. Неговата поезия е много искрена, преживяна в душата му”. С тези думи директорът на димитровградската библиотека и поет Петко Каневски представи 81-годишния си гост от Хасково.

„Когато човек има късмет да доживее до библейска възраст той трябва да помисли и за наследството си. Не че си помислих, аз какво наследство ще оставя, но така ми се случи”, сподели поетът. Той разказа, че книгата видяла бял свят благодарение на спонсорството на диджей от Стара Загора. Мъжът разбрал, че авторът на емблематичния хит на „Диана Експрес”, в изпълнение на Илия Ангелов по музика на Митко Щерев е все още жив, и пристигнал в Хасково, за да се срещнат.

„Молбата му бе да поеме всички разходи по издаването на книгата, за която сам да си подбера стихове. Единственото му желание бе текстът на песента „Наследство” да е на корицата. Обясних му, че подобен случай – цяло стихотворение на корица – няма. Но ще намерим начин щом толкова много иска. И така се появи моето „Наследство”. Смятам, че прасковите и черешите – да, но много по важно е човек да остави нещо, за което е имал дарба”, сподели пред димитровградчани Петър Василев.

По отношение на песента той разказа как една вечер по телефона му се обадил известния български композитор Митко Щерев, което Василев приел първоначално за приятелска шега. Музикантът го информирал че написал песен по негов текст, след което му поискал разрешение да ползва текста, спомня си с усмивка Петър Василев. „Както заявих на честването на своя 80-ти юбилей миналата година – не е важно колко неща ще напише човек и колко книги ще издаде. Напишете като мен едно стихотворение от 3 куплета, само че направете така че то да попадне в ръцете на Митко Щерев и друго няма да ви трябва”. След тези си откровения поетът продължи творческата среща с рецитал на свои творби от новата си книга. В нея той е подбрал едни от най-красивите си стихове – силна гражданска и родолюбива поезия и малко любовна лирика. В края на срещата поетът разаде много автографи.

„Петър Василев е от митичното село Хухла, което има цяла поредица поети по-млади от него като Ивайло Балабанов, Иван Бунков, Костадин Костов, Ирена Стоянова и др. Той е автор на 14 поетични книги и на една емблематична книга за Иван Николов, с когото са работели години заедно в хасковското издание Алманах „Юг” за литература и изкуство, издавано в периода 1980-1991 г. от Съюза на българските писатели и на Дружеството на СБП в областния град. Василев е работел с димитровградските майстори на словото Кръстьо Кръстев, Ангел Ников и др.“, сподели важни щрихи от биографията му Петко Каневски.

Авторът на „Две праскови и две череши” с премиера в Димитровград

Източник: http://dgnews.eu/ 
Авторът на „Две праскови и две череши” с премиера в Димитровград
 Авторът на текста на култовата песен “Две праскови и две череши” Петър Василев ще гостува на 31 май в Димитровград. От 17:30 часа в голямата читалня на Градска библиотека „Пеньо Пенев” ще се състои премиера на неговата книга „Наследство”. Юбилейната творческа вечер по случай 80-годишнината на роденият в ивайловградското село Хухла поет и писател. Петър Василев е член на Съюза на българските писатели и до момента има издадени 14 стихосбирки.

Библиотеките се трансформират, но винаги ще останат пазители на книжовността

Източник: http://dgnews.eu/
Библиотеките се трансформират, но винаги ще останат пазители на книжовността
 

Градска библиотека „Пеньо Пенев” в Димитровград бе удостоена с приза „Библиотека на годината 2017” за първи път в 65-годишната си история. Отличието бе връчено дни преди Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост 24 май от Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА), която номинира главният библиотекар Валентина Терзиева за наградата „Библиотекар на годината”. Тези две отличия не само откроиха библиотеката в Димитровград сред най-добрите в страната, но дадоха висока оценка за работата на просветната институция през последната година. С какво се откроява димитровградската библотека и кое я прави значима в обществения живот в общината, разговаряме с нейния директор Петко Каневски и гл.библиотекар Валентина Терзиева:

-Г-н Каневски, изненада ли ви наградата „Библиотека на годината 2017”?

-В определен смисъл, да, защото в цялостната палитра от библиотеки в България съществуват 28 регионални, над 40 университетски, 16 общински, а със софийските, броят им набъбва до 100. Отделно са 3000 читалищни библиотеки. От гледна точка на финансовия ресурс и на кадровото обезпечаване с хората, които работят в градска библиотека „Пеньо Пенев”, това е доста високо постижение. Ние имаме 10 оперативни работници и обслужващ персонал плюс директор и счетоводител. От друга страна, наградата бе очаквана, защото изминалата година беше изключително успешна за библиотеката и наситена с над 60 събития. Анализът ни показа, че 2017 г. е най-плодотворната като деятелност и то в различни измерения, не само за основната библиотечна дейност. Благодарение на инициативността и креативността на главните ни библиотекари Светла Билярска и Валентина Терзиева, и с усилията на целия колектив, осъществихме много иновативни прояви.

-Бихте ли откроили някои от тях?

-Ще започна с участието ни в проекта „Повишаване на обучителния капацитет на мениджъри и служители в общинските библиотеки” по програма „Еразъм +”. Това позволи да почерпим опит от библиотеките в Испания и Финландия, а участието ни в обучението допринесе за издигането на международния авторитет на българските библиотеки и библиотекари. Създадените добри професионални отношения с директорката на библиотеката в Порнайнен, Финландия, доведоха до нейното гостуване в димитровградската библиотека и съвместното ни кандидатстване за финансиране по друг проект.

През 2017 г. реализиране екопроекта „Сподели моята зелена библиотека”, финансиран от Фондация „Глобални библиотеки-България”. Проведохме 5 мащабни изложби на различна тематика, като най-значимата беше „Калейдоскоп на времето” – посветена на 70 годишнината на Димитровград с ценни източници от фонда на библиотеката, проследяващи основаването и развитието на града от бригадирското движение до наши дни. Участвахме в инициативи на ББИА като традиционната работа с училища и детски градини по повод Маратона на четенето, специална програма за Националната библиотечна седмица.

Организирахме над 26 обучения с роботите Финч по време на Седмицата на програмирането. Съвместно със Софтуерния университет – София се организира двумесечен безплатен курс по „Основи на програмирането”, който беше полезен за над 50 димитровградчани за старт в кариерата или преквалификация. Имаме дори действащ детски клуб по начално програмиране.

Въведохме нови услуги и инициативи за насърчаване на четенето и посещенията в библиотеката сред всички възрастови групи. Въведохме новата услуга „Моята библиотека”, която позволява онлайн заявки за литература и презаписване на вече заетата литература. Изработихме нов, съвременен и динамичен сайт на библиотеката, който ежедневно се поддържа. Проведохме мащабна дарителска кампания за набиране на православна литература, благодарение на която библиотеката придоби над 240 ценни издания.

Отделно проведохме семинар по библиотечно дело за библиотекарите на читалищата в общината; 3 курса по компютърна грамотност за начинаещи; 2 шахматни турнира с участието на международни гросмайстори; над 15 срещи с автори и премиери на книги, дискусии, беседи, прожекции на филми; обособихме редица тематични кътове с литература по повод празници и годишнини на видни български личности. Аранжирахме с помощта на скулптора Гроздан Грозев иновативни арт-инсталации – „Трон на читателя“ и „Еко елха“ от рециклирани материали. Реализирахме проекти към децата и техните родители като „Семейна Коледна работилница и „Приказен час”, част от лятната ни програма за деца между 2 и 12 години. Участвахме и в националното обсъждане за визията и бъдещето на библиотеките, инициирано от ИФЛА през октомври 2017 г. в София.

-Освен на високите критерии за присъждането й, на какво още отдавате тази награда?  

-На стратегията и философията, която изграждаме през последните години. Да има колектив, екип от личности, с ясни цели, посоки, пътища, енергия, желание и дух. Когато се създаде една такава сплав и се върви в една посока – успехите, резултатите, позитивното, доброто – е неизбежно. Това не става за ден и два, не става и за година понякога, а се иска време да отлежи. В цялата тази амалгама винаги е имало една битка между старото и новото, в която винаги съм подкрепял младите хора. Защото е важно да градиш върху традиция, но същевременно няма как да стоим в миналия век, ако искаме да сме нужни. Не да изтръгнеш дървото с корените, когато си тръгваш, а да го отгледаш, да даде плодове, и второ, и трето, и пето да засадиш, да направиш пътека, диря, бразда, след себе си.

-Г-жо Терзиева, как приемате номинацията си за „Библиотекар на годината”?

-Много съм щастлива и се чувствам удовлетворена. И това че не спечелих наградата, по никакъв начин не може да помрачи радостта и ентусиазма ми. С наградата на библиотеката моята работа е оценена. Много висока топка е номинацията „Библиотекар на годината”, както знаете пет библиотекари бяхме предложени за наградата от страната. Освен голяма чест, тя е и голяма отговорност. Факт е, че много от работните ми дни са свършвали далеч след края на работното време на библиотеката, но аз не го казвам като оплакване, а напротив. Имала съм възможност да реализирам идеите си и за мен това е най-удовлетворяващото нещо. Трябва ни още някой ден да осъзнаем напълно какво хубаво ни се случи с тази награда и номинация, да си отдъхнем, да си кажем заслужаваше си целия труд, и да продължим в същия дух напред. Вече имаме планове за есента, сега подготвяме и лятната програма.

-През последните години превърнахте в традиция създаването на арт инсталации, които красят лятната читалня на библиотеката. То не беше приказното дърво със златната ябълка, хвърчило-пеперуда, екоелхи, трон от книги и т.н. Това какво трябва да ни говори?

-Това показва един отворен мениджмънт на библиотеката. Ако е вярна поговорката, че рибата се вмирисва откъм главата, то обратното също е валидно – че когато една институция жъне успех, то е благодарение на добрия мениджмънт и на нейния директор. Целият екип на библиотеката сме свободни и се чувстваме подкрепени да отидем при директора с всяка идея, и да знаем, че той ще ни подкрепи, ще ни позволи да опитаме и ще можем да почерпим неговия опит и мъдрост. Идеите се раждат, когато те вдъхновяват, а голяма част от идеите са негови.

-Какво е бъдещето на библиотеките?

-Те са в търсене на своето ново място, но винаги ще останат пазители на книжовността. Библиотеката се трансформира. Тя вече не е само място за заемане на книги. Социалните процеси, които протичат в света – глобализация, цифровизация, комуникации, в последните години промениха мисленето и търсенето на хората, нуждите на нашите потребители. Във Финландия например, където през повечето време е студено, хората са превърнали основно библиотеките в място за общуване и творчество. Бихме ги оприличили на нашите читалища – има библиотеки със сцени, където да се изявяват в театър, музика, пеене и др. Творчески ателиета оборудвани с инструменти като стругове, шевни машини, за дърворезба, за картички и т.н. Някои дори заемат такива за дома временно. Тяхното мислене е защо да трупам вещи, които ще ползвам веднъж или два пъти в годината, и на които ще трябва да им търся място, когато ги има в библиотеката. За нас, българите, подобно мислене е все още непонятно.

-Масовото въвеждане на компютри в библиотеките ли отключи този процес на трансформация? Помним националната кампания на „Глобални библиотеки” от 2010 г.

-Да, промяната в обществените библиотеки тръгна именно от онзи момент. До тогава имаше едно т.нар. морално остаряване. В света беше навлязла компютъризацията, а библиотеките не можеха да предложат нищо ново. Към онзи момент ние имахме два служебни компютъра, които бяха стари и бавни. Благодарение на тази програма тогава успяхме да се модернизираме и да предлагаме нови услуги –  обучителни курсове, проверяване на здравен и пенсионно-осигурителен статус, писане на CV, регистриране на електронна поща, сърфиране из интернет и др. При преброяването например много хора дойдоха оттук да се пуснат електронните бланки през компютрите. Тази година пуснахме и сайта Уча.се по желание на най-малките ни читатели.

-Наскоро разбрахме за услугата, която позволява ви на ученици и кандидат-студенти да се подготвят в библиотеката?

-Нашата помощ като информационни работници е именно тази. До този момент сме практикували по предварителна заявка на преподавателите по дадена тема, подготвяме материали и когато сме готови, учениците идват и ги ползват. Така успяваме да вкарваме учениците в библиотеката, където виждат с какъв голям фонд разполагаме, те черпят знания от достоверни източници, а не от интернет, а често сме завършвали с открити уроци, което е прекрасна практика. Миналата година организирахме беседа на Техническия университет – Габрово с кандидат-студенти от града, гостуваха ни от Американското посолство с двудневно обучение за средношколци, които искат да учат в САЩ, и др. Библиотеката е своеобразен мост между образователните институции, учениците и гражданите.

-Осъзнава ли обществото обаче новите възможностите на библиотеките, или по-скоро ги подценява?

-Да, подценени са, защото както казах библиотеките търсят своето място. Самите ние, библиотекарите, сме в процес на трансформиране на нашето мислене за това какво може да бъде библиотеката и накъде да се развива в бъдещето. Затова стартирахме проучвания и срещи с пенсионери, тийнейдъжри, образователни институции, как може ние да се позиционираме и да отговорим на техните потребности. Библиотеката има неограничени възможности, но трябва да знаем как да ги канализираме и в каква посока. Ние призоваваме хората да даряват литература, особено завършилите студенти, които имат учебници или друга научна литература, защото тя е много скъпа. Така те ще помогнат на следващото поколение специалисти – лекари, инженери, архитекти и др., които завършват с нашите информационни ресурси, ползвайки базата ни.

-Библиотеката пази целия периодичен печат на Димитровград, в който е събрана историята на града. Кога ще дойде времето да четем дигитално някогашните вестници „Сталинец”, „Димитровградска правда”, „Ориент експрес”, „Тракия”?

-Мечтата ни е целия този безкрайно ценен архив на библиотеката да се дигитализира и да се разглежда по този начин. Тази техника е много скъпа и единствено с финансиране чрез европейски проекти може да се закупи или от дарители от чужбина. Но за съжаление почти няма проекти пряко за закупуване на техника и оборудване за библиотеките. Или ако има те са за много малки суми, които въобще не могат да покрият подобен разход. Училищата имат и проекти, и бюджети, гарантирани от държавата. Дори за читалищата има повече отворени програми, отколкото за библиотеките. Ние се принуждаваме да заделяме минимални средства, да обновим поне един компютър в детския отдел, защото техниката се амортизира. Ние трябва да се развиваме едновременно и на едно ниво с образователните институции. Но тъжния факт е, че библиотеките са оставени на най-заден план. Затова настояваме за решение на национално ниво на този проблем, защото ако законодателната и изпълнителна власт не направят необходимото, и чудеса да правим, библиотеките ще изостават в своето развитие.

-Това ли е ключовия проблем, пред който са изправени библиотеките?

-Има разработен, утвърден и публикуван стандарт за библиотеките в България, който е нещо чудесно като теория, но няма стойност, още повече финансова. В стандарта финансирането е спрямо населението, което обслужва една библиотека в една община. Като изчислихме по стандарта, на нас за нови книги се полагат на година по 35 000 лв., които трябва да дойдат от републиканския бюджет. До ден днешен чакаме този стандарт да бъда публикуван в Държавен вестник, узаконен от Министерство на финансите и да му се даде зелена улица. В момента няма критерий по който държавата да отпуска на библиотеките целеви средства за книги или за оборудване. Благодарение на подкрепата на Община Димитровград и на кмета Иво Димов, Градска библиотека „Пеньо Пенев” всяка година успява да закупува нова литература. Базата ни е прекрасна, работим в комфортна среда в сравнение с колегите ни от съседни градове, а и не само. И всичко това благодарение на общината, на чиято издръжка сме. В същото време държавните библиотеки имат двойно по голям щат и бюджет от нас. Ако имаше стандарт той би сложи ясни рамки и критерии, които библиотеките да покриват и от които да зависи както качеството им на работа, така и финансирането им. Всички успешни библиотеки в Европа, една част от които и ние видяхме чрез проекта по програма „Еразъм +”, са резултат на ясно изразена държавна политика на подкрепа. Фактът, че от всички европейски държави, България е с най-високо ДДС на книгите от 20 %, говори сам по себе си.

-В навечерието на 24 май, какво е вашето послание към всички пазители на българската книжовност?

-Красотата на празника на буквите и на Светите равноапостоли Кирил и Методий се състои в това, че България е сред уникалните държави, която има три азбуки – глаголическата, тракийската и кирилицата, на която днес пишем, четем и се радваме. Всеки един народ би продънил небето да се гордее с това. Защото в храма на знанието и на книжовността, стои словото. Всички наши колеги и служители заслужават поклон затова, че десетилетия наред дават своя всеотдаен ентусиазъм, труд, професионализъм, познание и учтивост, към нашите съграждани и гости. Ще завърша с библейското послание: „И Словото стана плът и живя между нас. Бог твори със Слово и нищо без Него не може да стане!”.

Директорът на димитровградската библиотека с покана за приема на Президента

 

Директорът на димитровградската библиотека „Пеньо Пенев“ – поетът Петко Каневски, получи покана за прием от Президента на Република България Румен Радев и неговата съпруга. Държавният глава кани димитровградския поет на прием по повод Денят на бългаската просвета и култура и славянската писменност на 24 май 2018г. в Националния исторически музей.

Припомняме ви, че преди дни димитровградската библиотека „Пеньо Пенев“ получи приз за „Библиотека на годината 2017“.

Тази седмица нашата библиотека участва в Националната библиотечна седмица, която се проведе в дните от 14-ти до 18-ти май. Дни на отворените врати, както и безплатни регистрации за читатели са част от инициативите на библиотеката. На 17.05 в рамките на Националната библиотечна седмица, Градска библиотека „Пеньо Пенев“ откри кът „Почети, докато чакаш“ в чакалнята на Автогарата. Малко по-късно в читалня „Изкуство“ се проведе кръгла маса на тема „Библиотеките и образователните институции – пътища за сътрудничество“, заедно с ръководителите на училищата и детските градини в града.

Училища, градини и библиотека заедно привличат децата към книгите

Източник:  http://dgnews.eu/ 
Училища, градини и библиотека заедно привличат децата към книгите

 

Стратегия която да привлича децата и учениците към книгите и четенето обмислят заедно ръководството на Градска библиотека „Пеньо Пенев” и директорите на училища и детски градини в общината. За необходимостта от сътрудничество в тази насока се обединиха всички те по време на вчерашната си среща – дискусия. Тя бе инициирана от библиотеката и в нея участваха директорът Петко Каневски и главните библиотекари Валентина Терзиева и Светла Билярска, които завеждат отделите за възрастни и за деца. „Идеята е задно да родим различни и много идеи, които да привличат децата към книгите и да развиват тяхната духовност”, сподели Каневски.

В разговорите всички бяха единодушни, че за привличане на децата е необходимо организирането и провеждането на съвместни инициативи. От библиотеката споделиха, че са готови да посещават училища и градини, където по интересен и забавен начин, съобразно възрастта, да представят избрана от преподавателите литература, автор или приказен герой. От ръководството на „Пеньо Пенев” обявиха пред директорите, че библиотеката винаги е готова да посреща отделни класове или детски групи, които да организират и провеждат свои събития на място в читалните или лятната градина на библиотеката.

„Важно е децата и учениците да дойдат на място тук. Да усетят от атмосферата на библиотеката, да видят богатия ни фонд, и да останат запленени от книгите. В Димитровград има много будни деца и вече имаме случаи, в които те сами водят родителите си, които досега не са стъпвали в библиотеката”, сподели Светла Билярска. Колежката й Валентина Терзиева пък посочи, че библиотеките отдавна не са места само за временно предоставяне на литература. Тук децата могат да учат, да работят с компютър, да подготвят уроците си, да творят и изработват различни неща. Тя даде за пример финландската образователна система, а директорът Петко Каневски посочи там градските и училищни библиотеки са свързани в една верига, и в тях се провеждат  дори уроците по трудово обучение в различните му форми.

На срещата бяха коментирани различни начини и възможности за привличане на подрастващите към литературата. Идеята е до началото на следващата учебна година да се изработят стъпките, по които да се изпълнява новата стратегия.

Библиотеката на Димитровград № 1 в страната

/ Дарик радио, Хасково
ГБ „Пеньо Пенев“ получи приза за „Библиотека на годината`2017“ в класацията на Българската библиотечно-информационна асоциация. Главният библиотекар Виолета Терзиева бе номинирана и за отличието „Библиотекар на годината“, като в раздела се конкурираха петима.

Вчера в столицата бе церемонията по връчване на наградите, която и тази година е част от проявите по повод Националната библиотечна седмица.

6 бяха номинираните в раздела „Библиотека на годината`2017“, като останалите са: Академична библиотека и архив на НАТФИЗ; Библиотека на Аграрен университет – Пловдив; Библиотека „Паница“ при Американски университет в България; Библиотека при Първа езикова гимназия – Варна и Регионална библиотека „Партений Павлович“ – Силистра.

Димитровград, Кметът Иво Димов поздрави екипа на библиотеката
Дарик радио, Хасково

На пресконференция в община Димитровград днес кметът Иво Димов поздрави ВрИД директора на библиотеката Петко Каневски и екипа за полученото отличие, като посочи, че това е поредната знакова награда, която откроява Димитровград сред най-добрите в страната.

Той и Валентина Терзиева отчетоха, че за 2017 г. 13-членният екип на библиотеката е организирал повече от 60 прояви, ориентирани към различни целеви групи. Според тях точно тази активност е допринесла и за отличието, освен чисто професионалните критерии.

Димитровград, Петко Каневски и Валентина Терзиева
Продължават и Дните на отворените врати по повод Националната библиотечна седмица в Димитровград. До 18 май включително желаещите да станат абонати могат да го направят безплатно, а забавилите книги- да ги върнат без санкция. Само вчера от безплатната регистрация са се възползвали 54 деца.

Кръгла маса на тема „Библиотеките и образователните институции – пътища за сътрудничество“ е насрочена за 14:00 часа, утре- четвъртък, в читалня „Изкуство“. За участие са поканени ръководителите на училищата и детските градини от общината.

Библиотека на годината стана димитровградската „Пеньо Пенев”

Източник: http://dgnews.eu/
Библиотека на годината стана димитровградската „Пеньо Пенев”
 

С приза „Библиотека на годината 2017” бе отличена Градска библиотека „Пеньо Пенев“ Димитровград от Българската библиотечно-информационна асоциация. Вчера престижната награда бе връчена в София на главният библиотекар Валентина Терзиева, която бе номинирана от асоциацията в категорията „Библиотекар на годината”. Днес високото отличие, което е първото в 65-годишната история на библиотеката, бе представено от директора на ГБ „П. Пенев” Петко Каневски, Валентина Терзиева и кмета на Димитровград Иво Димов на пресконференция в ново ремонтираната конферентна зала на общината.

„Това отличие и двете номинации за пореден път откроява Димитровград сред най-добрите в страната. При сериозна конкуренция и институции с големи бюджети, и въпреки всичко спечелихме тази награда. Поздравявам целия екип на библиотеката, г-н Каневски и г-жа Терзиева за усърдието с което работят. Когато преди 3 години работехме по проекта за обновяване на комплекса, в който се намира библиотеката, Историческия музей и Детския и младежки център, се надявахме да го направим привлекателен с цел да вдъхнем и нов живот в тези институции. Ето че това вече е факт”, коментира кметът.

В подкрепа на думите му, директорът на библиотеката Петко Каневски потвърди казаното с факти, изтъквайки че след ремонта посещенията в библиотеката са се увеличили с 4000, като за миналата те са достигнали 23 756. Към момента читателите са над 1700, от които 700 деца, а само вчера се се регистрирали безплатно 54 подрастващи. Каневски благодари за подкрепата на общината във всяко начинание на библиотеката и заяви, че иновативните проекти осъществени през последната година са обективна причина за връчване на наградата. Той посочи, че основен мотор за тяхното осъществяване е именно главния библиотекар Валентина Терзиева, която заслужено е била номинирана за „Библиотекар на годината”. Тя била сред петте номинирано от 2000 библиотекари в страната, което само по себе си е голям успех, посочи Каневски.

Той съобщи, че над 60 са реализираните инициативи от димитровградските библиотекари през 2017 година. Като по интересни той открои проектите с фондация „Глобални библиотеки”, курсовете по начална компютърна грамотност за пенсионери и читалища, курсът по начално програмиране за ученици с 5 финч робота, проведени с деца в цялата област, курсът по програмиране със софтуерният университет, който ще бъде подновен през октомври тази година, редицата творчески срещи, тематични кътове и изложби.

„Смятам, че стратегическия ни подход да обхванем всички възрастови групи, като деца, тийнейджъри, пенсионери и др., е печеливш и всъщност това както и усърдната работа на колегите, донесе на библиотеката тази престижна награда”, заяви Валентина Терзиева.

Припомняме, че в категория „Библиотека на годината 2017“ димитровградската „Пеньо Пенев” се конкурира още с Академична библиотека и архив на НАТФИЗ; Библиотека на Аграрен университет – Пловдив; Библиотека „Паница“ при Американски университет в България; Библиотека при Първа езикова гимназия – Варна; и Регионална библиотека „Партений Павлович“ – Силистра.

А в категория „Библиотекар на годината 2017“ Валентина Терзиева си оспорва приза с колегите си Иванка Иванова-Фалина от Регионална библиотека „Емануил Попдимитров“ – Кюстендил; Йорданка Вълчева, от Регионална библиотека „Николай Вранчев“ – Смолян; Людмила Иванова от Професионална гимназия по текстил и моден дизайн – София; и Стефка Илиева от Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив.

 

Уникално дарение от Рим получи Димитровград

Източник: http://dgnews.eu/
Уникално дарение от Рим получи Димитровград

Уникалната книга в два тома „По следите на българските гарибалдийци” на Теодор Тодоров получи библиотеката в Димитровград. Дарението пристига благодарение на димитровградчанката Веска Георгиева, която от години работи и живее в италианската столица Рим. Сънародничката ни не само подпомогнала финансово издаването на научното изследване, но благодарение на нея, Димитровград е първият град в България, разполагащ с ценното издание.

Днес уникалната книга бе предадена официално от председателя на комисията по култура Гроздан Грозев на директора на библиотека „Пеньо Пенев” Петко Каневски на брифинга на кмета Иво Димов. „Книгата е безценен подарък за библиотеката. Тя разказва българското участие в освободителните борби на Джузепе Гарибалди и капитан Петко войвода, и ще бъде много полезна на хората, изучаващи история”, посочи Грозев.

Той съобщи, че автор на научния труд е българинът Теодор Тодоров, който до миналата година работи като учител в българското неделно училище „Асен и Илия Пейков” на територията на папство Ватикана. Той е имал достъп до ценни архиви,благодарение на които написва книгата. Тодоров е издавал и други книги а понастоящем работи в сферата на образованието и с италианската асоциация Creazioni artistiche.

 

ГРАДСКА БИБЛИОТЕКА „ПЕНЬО ПЕНЕВ“ – БИБЛИОТЕКА НА ГОДИНАТА. СДОБИ СЕ И С ЦЕННА КНИГА-ПОДАРЪК

Източник: https://izvestnik.info/

Градска библиотека „Пеньо Пенев“ е носител на наградата Библиотека на годината за 2017 г. Отличието връчи Българската библиотечно-информационна асоциация. Това стана на официално откриване на Националната библиотечна седмица, състояло се в София на 15 май, когато бяха връчени и други библиотечни награди. Подробности дадоха днес директорът на димитровградската библиотека Петко Каневски и главният библиотекар Валентина Терзиева, която бе номинирана за библиотекар на годината.

През изминалата година проведохме около 60 значими събития, заяви Каневски. Подчерта, че наградата е голям успех и признание за Градска библиотека „Пеньо Пенев“. Допълни, че Валентина Терзиева има основна заслуга за това. Факт е, че тя бе сред петте номинирани за библиотекар на годината.

Освен ентусиазма, с който работим, смятам, че е правилен стратегическият ни подход да обхванем различните групи – от ученици до възрастни хора. Нашата дейност не е строго профилирана и това е нашият плюс пред останалите библиотеки. Работим, за да обхванем нуждите на всичките си потребители, сподели Валентина Терзиева.

След изложението, Каневски подари на кмета Иво Димов култова, както я определи, книга – „Образ и метафора“. В нея има илюстрации и статии на най-големите художници, поезия.

Книга, като подарък, получи и библиотеката, връчен от председателя на комисията по култура в ОбС Гроздан Грозев. „По следите на българските гарибалдийци“ е научен труд, получаван за първи път от българска библиотека. Книгата достигна до Димитровград благодарение на нашата съгражданка Веска Георгиева, която живее в Рим и е сред българите- спомоществователи за издаването й. Тя е много свързана с българската революционна история и ще е полезна за искащите да се занимават с тази тема. Теодор Тодоров, човекът изработил научния труд, работи в неделно училище във Ватикана и има достъп до архива. За първи път това издание влиза в България, подчерта Гроздан Гроздев.

Библиотека на 2017 година е „Пеньо Пенев“ – Димитровград

 

Градската библиотека в Димитровград „Пеньо Пенев“ взе приза в категория „Библиотека на годината 2017“. Тържествената церемония на годишните библиотечни награди за 2017 г. се проведе в зала Средец на Хотел Балкан – гр.София, вчера на 15ти май. С тази церемония беше открита Националната библиотечна седмица за която писахме преди дни. На церемонията бяха връчени Годишните библиотечни награди за 2017 г. на ББИА. Специални гости бяха Ева Майдел, евродепутат от ГЕРБ и ЕНП, която пристига утре на 17ти май в Димитровград и председател на Международното европейско движение, Амелия Гешева зам.-министър на културата, Деница Сачева зам.-министър на образованието и науката и Тодор Чобанов зам.-кмет на Община София, Захари Карабашлиев писател, посланици на библиотеките и представители на партньорски организации.

Награди бяха раздадени в категории:

Категория „Млад библиотекар на годината 2017
Мариела Станева, Общинска библиотека „Паисий Хилендарски” – Самоков
Категория „Библиотекар на годината 2017
Йорданка Вълчева, Регионална библиотека „Николай Вранчев“ – Смолян
Категория „Библиотека на годината 2017
Градска библиотека „Пеньо Пенев“ – Димитровград
Награда за цялостен принос за развитието на библиотеките
Стефка Илиева, Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив
Категория „Подкрепа за библиотеките 2017
КонтурГлобал Марица Изток 3
Фондация „Детски книги“ – София