Днес, 2-ри юни, отбелязваме Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. Тази година се навършват 144 години от гибелта на поета-революционер Христо Ботев.

Да си спомним…

,,Майце си“

,,Ти ли си мале, тъй жално пела,
ти ли си мен три годин клела,
та скитник хода злочестен азе,
и срещам това, що душа мрази?

Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?

Весел ма гледат мили другаре,
че с тях на едно и аз са смея,
но те не знааят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!

Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз люба и в какво вярвам-
мечти и мисли – от що страдая.

Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!

Много аз, мале, много мечтаях,
щастие, слава да видим двама,
сила усещах – що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!

Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана…

Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *