Всяка година на 7 май идваме на паметника в парк „Пеньо Пенев”, за да се поклоним пред светлата памет на духовната емблема на Димитровград – поета Пеньо Пенев.

МЕТЕОРЪТ

Светкавиците бият по върховете – там вият гнезда само орлите – врабците са в ниското – при ехото! Четирите поетични вулкана на България – Ботев, Яворов, Вапцаров и Пеньо Пенев, сякаш са венчани с трагичната орис на ловци на Светкавици. Усмихват ни се прискърбно от високите си селения, с четирите удивителни на другия гений на Отечеството – НАРОДЕ!!! Гледат ни сега и ни питат: Тачим ли духовните си първенци или ги одумваме? Как ще сричаме азбуката на Свободата без огнените песни на духовните си титани?
Знам, големите български поети са четени и преоткривани – и от користни стремежи, и дай Боже, от духовна потреба. Но Вярата и Надеждата са младите хора – гребете с пълни шепи от мъдростта на духовните ни исполини, от поезията на Пеньо… та нали точно нашият Пеньо Пенев непогрешимо усети днешния ни ден – ден за хлебоеди, за политически хамелеони и партийни страсти и боричкания. Това не е денят на България! Нейното утро, нейното утро сте Вие – потомците ни! Ако сте образовани, родолюбиви и смели, ако сте приели от сърце посланията на духовните ни отци. Само тогава Пеньо ще ни изповяда: „И добри ще са, майко хората… като тебе добри!”
Сърцето на Пеньо е като на всички обикновени хора. Не остана непожалено от дребничката хорска злоба, от злорадото съжаление – то позна предателството на приятеля по чаша. На рамото му сложи длан Кариериста и Малкия човек. Изпил горчилката до край – загубил битката с безсмисления Делник, той затръшна вратата под носа ни и се втурна там горе, към Високото. Свободен. Всеопрощаващ. И ни остави само написаното. А то ни намигва през прозореца на времето с вулканичните си пророчества!
И в тази пролетна привечер, заслушан в песента на вятъра, си мисля: „Колко пъти съм идвал до паметника ти под ръка със сина си. И дали Аз и Моите връстници ще можем да завещаем на децата си просто и сърдечно:
„Безсмъртно
нека остане
навеки
построеното
тук от мен!”

Петко Каневски

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *